Фотодокументалната изложба "Сънувам на български" в галерия "Синтезис" представя културата и изследва идентичността на бесарабските българи. Това е първото цялостно показване на дългосрочния проект на Михаела Аройо за българите в Молдова и Украйна, който ѝ носи две награди.
Изложбата има звукова среда, която потапя в автентичната атмосфера на живота в българските села там. Той е изграден на базата на записи на самата авторка, превърнати след това в артистичен проект от Светослав Тодоров.
"Бесарабските българи са запазили езика, културата, традициите и самосъзнанието си. Първоначално се фокусирах върху един по-видим пласт на културата им, но направих 14 пътувания и постепенно започнах да откривам много исторически и политически пластове. За 200 години там осем пъти се сменя властта, държавността. Неведнъж съм си говорила с тях, те са свикнали на тези постоянни промени и това е една от основните причини да се запази тяхната идентичност, защото тя е убежище, сигурност."– казва авторката Михаела Аройо.
"Михаела Аройо работи вече с визуалния език на една нова документалистика – казва куратора Надежда Павлова – избирахме снимки за изложбата по системата на "културния айсберг" с определени теми, които в началото са по-битови, а по нататък стават по-метафорични".
"Често ги питам в какъв момент им се е случвало, да се самоопределят по някакъв начин – казва Михаела Аройо – и първото осъзнаване на идентичността им чрез езика. Преди са живели по-компактно и по-консервирано и живота им днес е много променен. Те следват процесите, които започнаха при нас през 90-те, и са много любопитни за това какво се случва в България".
Изложбата може да се разгледа през целия месец август, а след това предстоят още срещи и дискусии по темата. Чуйте Михаела Аройо и Надежда Павлова в "Артефир".
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Въпросът как евентуалното влизане на България в еврозоната ще се отрази на пазара на недвижими имоти вълнува мнозина – както собственици, така и купувачи и..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg