Необходимо е експерти достоверно да оценят културното ни наследство

България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България. Нашата кандидатура получи и безрезервна подкрепа от парламентарно представените партии у нас. Какво означава това за България и готови ли сме за това домакинство, за това говори в предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова – преподавател в катедра "Икономическа социология" в УНСС.

"Този избор е много голямо признание за България и много се радвам, че всички политически сили се обединяват в този случай, за да може следващото лято по това време, България да грее като културна столица на света и ЮНЕСКО, страната ни да бъде видяна, призната и най-накрая ние сами да се видим такива, каквито сме. А България е какво – България е духовност, България е култура", заяви в предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова. 

Всяко домакинство задължава, допълни тя, трябва да сме готови за това събитие. По културните въпроси, според нея, у нас се работи от години, като се усъвършенства и законодателната база, свързана с тях, но не бива да се оставя всичко единствено и само на държавата. 

"Над 5 милиона движими културни ценности се съхраняват в българските музеи и с това, с което можем да помогнем на държавата си, е те да бъдат точно издирени, изучени и оценени с правилната стойност своето културно наследство. Колко ли още има, които не са в музеи, може би и част от тях незаконно изнесени от България", запита риторично доц. Михайлова.

Веднага след Освобождението в България се издава нормативен документ, който урежда опазването на историческите и археологически български ценности, припомни доц. Катя Михайлова. През годините, допълни тя, се изучават и събират, архивират тези, както тогава са ги наричали, старини. Важното в този процес, според нея, е съхранението и опазването на тези ценности, за да бъдат предадени на поколенията. Затова е важно всеки артефакт да бъде достоверно оценен.

Управление и оценка на културни и художествени ценности е курс за придобиване на професионална квалификация "Експерт-оценител на културни и художествени ценности", стартира от тази година в УНСС, сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова. Тази специалност, допълни тя,  вече е включена в Държавния класификатор на професиите и длъжности в Република България от 2024 г. 

Стана ясно, че този курс е разработен в съответствие със сега действащите европейски и национални цели, политики, програми и законодателство в областта на културните и художествени ценности, като се вземат предвид и последните промени в Закона за културното наследство, относно ефективно и срочно противодействие на фалшифицирането, търговията и трансфера на културни, художествени, архивни, библиотечни и антикварни ценности и предмети. 

Подготвените експерти ще имат възможност да оценяват и доказват произхода и идентичността  на движимите и недвижими културни български старини. В научните среди, съобщи гостенката, се подготвя методология за нова научна дисциплина – "експертика", не "експертология", т. е. как се прави експертиза, а в този курс, ще се предлага и практическа работа. Тези обучени хора, според доц. Михайлова, ще могат да извършват обективната и експертна оценка на произхода и финансовата стойност на културните и художествени български ценности, независимо от това къде са открити и къде се съхраняват. Тя припомни, че България е третата страна в Европа, след Гърция и Италия по обем, значение и същност на културни ценности.

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Катя Михайлова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР