Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод едно "Смисълът на един лавров венец" започва с началото на Олимпийските игри през Античността. Тогава те са "поле на красивото, в известен смисъл идеализирано доказване на човешкия нагон за победа" и донякъде "религиозна церемония, защото са се посвещавали на божества".
В епизода разказваме какви са били спортовете, в които са се състезавали в онези времена. Как Платон става двукратен олимпийски шампион по "панкратион – "зловеща смесица между бокс и борба, в която всичко е било позволено", а Аристотел ги нарича "катарзис, който преосмисля живота". Защо игрите са приличали на "военни упражнения" и как са изглеждали олимпийците тогава.
Събеседниците дискутират как, според Платон, тялото може да бъде оприличено на държава, но и дали древните гърци са се сравнявали с боговете, или са имали свои представи за свобода и религия.
В епизода са разказани и много вълнуващи истории, свързани с античните олимпийски игри.
Участват: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия. Иван Генов, преподавател по старогръцки и латински език и антична култура в Класическата гимназия в София, и проф. Ефрем Ефремов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Авторска музика: Михаил МихайловСнимка – Pixabay
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение...
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
На 21 ноември християнският свят чества един от 12-те господски празници – Въведение Богородично . За светото предание, свързано с първите стъпки на св...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
