Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Джина Дундова - Панчева: Главоболието може да е болест, но може и да е симптом

д-р Джина Дундова - Панчева
Снимка: БНР

"Главоболието може да бъде както самостоятелна нозологична единица т.е. самостоятелна болест, така много често може да бъде симптом, който придружава редица други заболявания или състояния. Много голяма е тази тема и трябва да се направят редица изследвания, за да се диагностицира даден пациент. Често това състояние може да е в резултат на проблеми с гръбнака или мускулите, но често главоболието е тензионо т.е. в резултат на стрес, напрежение, прекомерна работа и след определена почивка, тази болка отминава", споделя в ефира на "Следобед за любопитните" д-р Джина Дундова - Панчева. 

Първо, според нея, трябва да се търси причината за главоболието, да се направят изследвания, да се диагностицира пациентът и тогава да се пристъпва към конкретно лечение. Промяната на нормалното кръвно налягане, подчертава д-р Панчева, също е причина за главоболието. 

"В момента медицината разполага с много добра образна диагностика, лекарите разполагат с различни методи, като ЯМР, скенер, трансфонтанелна ехография при бебетата, което изследване не вреди на детето, електрофизиологичното (ЕЕГ) изследване, което показва функционирането на мозъка и спомага установяването на причините за конкретното главоболие. В най-ранната детска възраст трудно се установява произхода на главоболието, но колегите се ръководят освен от състоянието на детето и от предхождащите го събития – бременността на майката, дали детето е родено недоносено, или по-трудно раждане", уточнява педиатърът д-р Панчева. 

Но освен плача на бебето, допълва тя, има и други  признаци – застойна папила (oedema papillae), когато се прегледат очите и повръщане на фонтан, което е белег за повишен вътречерепен натиск, всичко това са симптоми, подпомагащи ранното диагностициране. Освен тези причини, главоболието при малките деца може да е в резултат на възпаление на централната нервна система, допълва лекарката.

През последните години главоболието при децата е константна величина, споделя в предаването "Следобед за любопитните" д-р Джина Дундова - Панчева. "Около 4 процента от всички деца имат т.нар. "мигренозно главоболие", то е генетично обусловено, познатата мигрена при възрастните, но тя има някои клинични симптоми, които са различни от тези при възрастните. Около 7 процента е немигренозното главоболие, при най-различни състояния – хронични инфекции, настинки, очни или ушни заболявания, аневризми или анемии, висока температура", разяснява лекарката. 

Една рутинна кръвна картина и изследване на урината, припомня д-р Панчева, са метод, който може да насочи специалистите за правилното диагностициране на причината за главоболието. Прекомерната употреба на дигитални устройства, предупреждава д-р Панчева, също предизвиква дълготрайно главоболие, тъй като влияе върху нервната система. 

"Доказано е, че късогледството, далекогледството и астигматизмът са причини за главоболието, така че това също трябва да се изключи като причина, за да се пристъпи към адекватно лечение. Дори до 6-годишна възраст компютрите трябва да са забранени за децата, в света има държави, в които е забранено ползването на телефони от деца до 12 години", припомня д-р Джина Дундова - Панчева. При синузитите и отитите, допълва тя, също се наблюдава дори много постоянно, а често и остро главоболие, за това и трябва да се излекуват съответните възпаления. Не бива да се подценяват, според нея, и аневризмите и анемиите при всеки човек.  Активност, общуване с природата и рационално здравословно хранене биха подпомогнали нормалния ни живот, това ни съветва д-р Джина Дундова - Панчева.

Цялото интервю на Ани Костова с д-р Джина Дундова - Панчева в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Д-р Джина Дундова - Панчева е специалист с богат професионален опит. Завършва с пълно отличие и златен медал Английската езикова гимназия в София през 1987 г., след което е приета във ВМИ, София, специалност медицина. Придобива специалност детски болести през 2000 г. и се посвещава активно на специалността си, започвайки частна медицинска практика по детски болести. Към момента е и асистент към катедра по Физиология – Медицински университет гр. София.


Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05