В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега.
Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров, Франц Милде, Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Заедно с историите от миналото, съвременните пивовари говорят за "наследеното" знание и любов към пивоварството. Освен занаят, за всички тях то е и "страст", към един продукт, който "остава жив дори когато вече е сипан в чашата".
Епизод 2 е със заглавие: "Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!"
В него потомците на братя Прошек – Вера Прошек и Клаудия Прошек разказват за създаването на пивоварна "Прошек" на улица "Сан Стефано" в София, както и нечути досега истории за братя Прошек.
От "Златният фонд" на БНР е използван споменът на Драган Тенев за "Дълбок зимник" – малката бирария на Прошек, "свързана директно с крановете" на пивоварната, както и други истории за делата на братя Прошек, които научава в "Дълбок зимник" от дядо си.
Точно осемдесет години след като "Фабрика Прошек" започва да работи на върха на малкия хълм на улица "Сан Стефано" в София, през 1963 вратите ѝ прекрачва новият технолог на варката Христо Паяков. Тогава той е едва 24-годишен. Фабриката е с ново име – "Витоша", но целият процес за варене на пиво е запазен от времето на братя Прошек. Христо Паяков ни разказва за технологичните процеси от онова време, както и за модернизацията им, години по-късно, когато става директор на "Малцерай". В епизода звучат и негови уникални лични истории, както и такива за хората, с които е работил тогава.
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
