Седмата по ред експедиция на палеонтолозите от НПМ-БАН приключи успешно. Учените се натъкнаха на 30 нови вкаменелости до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън.
В екипа, ръководен от доц. Латинка Христова, участваха ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт "Страшимир Димитров" на БАН, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на БАН и Георги Севов.
В "Нашият ден" Владимир Николов разказва повече за вълнуващите отрития на научния екип.
По думите на госта откритите фосилни находки са разнообразни, като най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки. Сред по-интересните образци е почти изцяло запазена кост от едро влечуго, вероятно динозавър.
Други фосили, открити от палеонтолозите, са три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен останки от гръбначни животни палеонтолозите откриха множество фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в района е била доста разнообразна.
Николов съобщава, че по време на експедицията са открити много любопитни фосили, които приличат на вкаменелости, откривани в горнокредните седиментни скали в Централна Европа, за които се смята, че представляват яйца на насекоми. Ако това се потвърди, то находките от Трънско ще се окажат първите следи от мезозойски насекоми в България, изтъква ученият.
Поредицата от експедиции ще продължи и през следващите години, като целта е да бъде възстановена представата за една изгубена преди повече от 80 милиона години екосистема, по думите на Николов.
Гостът е автор и илюстратор на научнопопулярната книга "Песента на титаните", която разкрива по интригуващ начин същността на една палеонтологична експедиция.
Николов изразява своето убеждение, че работа на учените е да преведат своите занимания на разбираем за широката публика език.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
