"Музеят на родопския карст представя различни артефакти от Родопите. Експозицията насочва към пещерите и скалите, в които се образуват – варовиците, а след това преминава към биоспелеологията, множеството прилепи и един вид като бръмбара-светломразец, известен с това, че при излизане на светлина умира.
В началото е отдел "Геология", който представя най-интересните скали и минерали, изграждащи Родопите. След това експозицията води към отдавна изчезнали видове, които са населявали пещерите в региона, т.е. пещерната палеонтология – пещерната мечка, пещерната хиена и пещерния леопард. Като пример – мечката е достигала 4,5 метра височина и над 700 килограма и е живяла тук преди 12-13 000 години.
Посетителите могат да видят и скелет на леопард отпреди много години, разказва в предаването "Следобед за любопитните" директорът на Музея по спелеология и български карст в Чепеларе Марин Господинов.
В музея се намира най-ранната находка на леопарди, живели преди 13 500 години. В края на юли тази година, споделя Господинов, експертите са започнали проучване на пещерното обиталище "Чая". Това е обиталище, което е в близост до град Чепеларе и се проучва четири години, като обектът вече е включен в културно-историческия туризъм на региона.
Тепърва ще се уточнява за какво точно е използвано това обиталище – дали за светилище или за жилище, засега са открити и праисторически животни от X-XI век преди Христа. Открита е и бронзова брадвичка, която също вече е сред експонатите на музея, уточнява Марин Господинов.
Целия разговор на Ани Костова с Марин Господинов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Музей на родопския карст - Чепеларе
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Във всеки израз на идентичност и свобода човек може да открие парченце бунт. Ако иска да отвори очите и ушите си за него, разбира се. Да вземем например..
В деня, в който Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд ще обсъжда ограничаването или yтвъpждаването на пpaвoтo нa гpaждaнитe нa..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
