В две предавания "Премълчаната история" продължава вглеждането в т. нар. "бохемство" – в неговите класически и соц. варианти. Говорим за местата и хората, за субкултурния контекст на явлението. В първата част участват: Мариана Първанова, автор на книги за софийската и бургаската бохема, подготвила ново издание за Варна, което скоро ще излезе на пазара.
Включва се и Петър Величков, изследовател на литературната ни история, автор на "Какво хапнаха и пийнаха великите българи", и писателят Васко Жеков, добър приятел и познайник на редица наши творци от близкото минало, свързани с общи преживявания от прочутите столични топоси на артбохемството. Той разказва за имена като Георги Джагаров, Николай Кънчев, Янко Станоев, Георги Трифонов, Павел Вежинов, Емилиян Станев и др. за техните остроумия и лапсуси.
Петър Величков прави съпоставка между бохемските настроения след Освобождението и тези след 1944 г. Мариана Първанова пък говори за местата, където са се събирали творческите кръгове, за да се отдават на дълбоки разговори или на обикновени сплетни.
Анализира се и особената връзка между желание за свобода, с което се отъждествява част от т. нар. "соц. бохеми", и непрекъснатото наблюдение на тези общности от Службите по тоталитарно време.
Бохемството – философия и практики
Във втората част участват: проф. Алберт Бенбасат, историк на книгата и автор на изследване за еротиката в българската литература, Петър Величков, автор на "Какво хапнаха и пийнаха великите българи", Марин Георгиев, създател на много мемоарни страници за негови съвременници в литературата, и Христо Стоянов, известен със скандалното си поведение преди няколко десетилетия, и с провокативните си съчинения и изказвания днес.
Петър Величков говори за Змей Горянин, Райко Алексиев и други фигури от близкото ни минало, съсредоточили в съдбата си противоречивите гримаси на времето.
Алберт Бенбасат ни припомня важни хора от култови някога места за бохемски срещи.
Марин Георгиев чете написани специално за предаването лирични характеристики на питейните навици на наши известни имена от близкото минало, а Христо Стоянов съобщава анекдотични случаи от познанствата си с представители на българските арт среди.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
