Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни твърдения, лични нападки. Български учители започнаха подписка с настояване спорната поправка да бъде отменена. До момента подписалите се са близо 600.
В рубриката "Всичко за образованието" инициаторът на учителската подписка Борис Илиев, преподавател по български език и литература в Националната природо-математическа гимназия, сподели: "…Нашите аргументи трябва да бъдат и са по-различни от останалите, тъй като всеки един, който вижда по някакъв начин проблем в тези поправки, го вижда от собствената си гледна точка. Нашата учителска гледна точка засяга ежедневния ни живот като преподаватели и затова искахме тя да бъде много конкретна, едновременно с това много умерена, както отива на българските учители – те са едни умерени хора…Те най-вече трябва да бъдат сигурни, а тези текстове, може би писани с добри намерения, да няма пропаганда в училище на каквато и да е тема, свързана с каквато и да е идеология, само по себе си това е нещо, което никой учител не би дръзнал да не подкрепи. Проблемът е, че, така написани, те създават несигурност у учителите докъде става дума за отказ от пропаганда и докъде би ни било трудно да съвместим тези текстове с изпълнението на служебните си задължения…"
Що се отнася до реакциите, последвали приемането на поправката, Борис Илиев каза: "Аз се радвам от една страна, че този дебат се получи… от друга – не. Радвам се, защото все пак бяха разменени аргументи – там, където не бяха речи на омразата, а наистина аргументи… От друга страна не се радвам, защото някак си тези приети допълнения на мен ми се струва…, че изместват най-важните теми за образованието…
В момента оценявам поправителната матура… участвам в националната комисия. Това, което виждам в писмените работи на зрелостниците, които не са успели през май да вземат изпита, е просто тъжно. Толкова тъжно, че някак в последните два дена дискусията около промените в закона ми изглеждат толкова дребни, че ме хваща страх не от заплахите, които съм получил, а от това, което чета… И ми се струва, че докато истините по тези теми не бъдат казани, дори да боли, че огромна част от зрелостниците и учениците не са достатъчно грамотни, тогава ние няма да отворим изобщо истински важните теми в образованието."
Друг огромен проблем според учителя е установената чрез изследване на Евростат сред младите българи критично ниска степен на склонност да проверяват истинността на публично оповестена информация, което ги прави податливи на манипулации.
В този смисъл не може да се преструваме, че няма връзка между преобладаващия модел на работа в българското училище - затрупване на децата с факти без критичното им осмисляне и изискване от тях да се доверяват на готови истини, често несъответстващи на възрастта им – и това, което наблюдаваме като реакции и поведение на обществото в случаи като този с обсъжданата поправка, забраняваща пропаганда, каквато според учителите не съществува.
"Работата ми е да науча учениците да четат текстове критично… Това е работата на един учител, но, за да я върши, той трябва да има свобода на разговор в класната стая и сигурност, че може да си я позволи.", каза Борис Илиев.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Идеята за експозицията, по думите на организаторите, се появява по време на Академия "Муза" – серия от обучителни семинари, проведени в РИМ - Плевен през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
