Било е време, когато рибарските мрежи са символизирали упорството, трудолюбието и вярата на хората по поречието на р. Дунав. Как се съхранява богатата материална и духовна култура, общественото устройство и бита на българите от крайдунавските рибарски селища?
На 50-годишнината от откриването на единствения по рода си на Балканите и по поречието на Дунав етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене", град Тутракан разговаряме в "Нашият ден" с музейния уредник Величко Атанасов.
По думите на Атанасов етнографският музей "Дунавски риболов и лодкостроене" е емблемата на Тутракан. В града има нов музей "Тутраканска епопея", посветен на българската бойна слава, но той по-трудно бива припознат от туристите, подчертава гостът.
Музеят "Дунавски риболов и лодкостроене" е бутиков и впечатлява със своята история и с разказите, които съхранява, заявява Атанасов. Въпреки че се води етнографски, музеят изпълнява и природонаучна функция, като отговаря на някои интересни въпроси за естествената среда в района. Например посетителите научават, че рибата в реката е намаляла поради изчезването на блатата, обяснява Атанасов.
Музейният уредник загатва някои от интересните разкази и обекти, с които туристите могат да се запознаят в етнографския музей.
По думите на Атанасов положението на съвременните рибари в района е тежко, тъй като държавата въвежда непосилни изисквания. Очаква се всеки рибар да се регистрира като едноличен търговец и да плаща високи данъци и такси. Атанасов пояснява, че за повечето рибари това е допълнителен поминък, който упражняват след работно време, а новите изисквания биха обезсмислили това усилие.
Музеят ще отпразнува своята 50-годишнина с поредица от събития. На 12 септември в Дунавския парк ще бъде открита изложба, посветена на музейната история, съобщава Атанасов.
Предстои и научната конференция "Културни наследства и общности" с научен ръководител проф. Николай Ненов, директор на Историческия музей в Русе.
Целия разговор чуйте в звуквоия файл:
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
