Във времето приказките са се доказали като най-надежден и интригуващ начин за предаване на послания през поколенията. Още от най-ранна възраст те ни запознават с различни поведенчески модели, решения и житейски ходове.
Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки и какво може да ни каже историята на Пепеляшка за избора на лична парола – във "Време за наука" разговаряме с Лука Вигано, преподавател в Департамента по информатика на "Kинг`с колидж" Лондон.
Темата за киберсигурността понякога обърква, а понякога не успява да заинтригува достатъчно обществото. В своята научна практика Вигано, който освен преподавател е и сценарист и автор на пиеси и късометражни филми, съумява по любопитен начин да унагледи някои сложни термини, засягащи нашата сигурност в онлайн пространството.
По думите на Вигано киберсигурността години наред е била обект на интерес от страна на специалисти. В днешно време обаче почти всеки човек ежедневно използва интернет, без да осъзнава напълно заплахите на дигитализирания свят. Това превръща киберсигурността в тема от обществено значимост.
Защо е важно да имаме силна и сложна парола – героите от вълшебните приказки неочаквано дават отговор. Да, Пепеляшка или Големият лош вълк не притежават смартфони, но в техните истории има мотиви, валидни и днес, заявява Вигано.
Любимият пример на учения е именно Пепеляшка, която, като образ, присъства в почти всички култури по света. Всички знаем приказния сюжет за изгубената обувка, която би паснала единствено на избраницата на принца. В някои варианти на приказката самата вълшебна обувка разпознава своята собственичка – много подобно на лицевото разпознаване в съвременните дигитални устройства.
Сестрите на Пепеляшка опитват да открадната нейната идентичност. Тогава идва момента на мултифакторната автентикация – Пепеляшка не само обува обувката, но показва и втората обувка. Има версия на приказката, в която мащехата чупи първата пантофка, сякаш разбива паролата на Пепеляшка, която обаче отново доказва самоличността си с втората обувка. Такава е и функцията на мобилния номер с код, който служи за мултифакторно удостоверяване, пояснява Вигано.
Ученият дава още един метафоричен пример за дигиталното пространство. Какво прави Вълкът в "Червената шапчица"? Събира информация или лични данни. Това може да се случи на всеки, посредством измамно телефонно обаждане, подчертава Вигано. След като получава нужните данни, Вълкът изяжда бабата и се преструва на нея, заблуждавайки и внучката. Това е нещо, което се случва реално в интернет, изтъква ученият.
Къщичките на Трите прасенца също са с различна степен на сигурност, като първите две не успяват да устоят на нападението на Вълка, посочва Вигано в третия приказен пример. Гостът призовава слушателите да "строят солидни къщи", т.е. да внимават какво споделят и как защитават своята лична информация онлайн, защото чрез нас могат да бъдат атакувани и околните.
"Като граждани, ние имаме задължение да предпазваме общностите си. Напоследък с разрастването на фалшивите новини и разрастването на ИИ е изключително важно да внимаваме на кого се доверяваме", заявява Вигано.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..
Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..
Специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов", гр. Варна, е открито през 1905 г. в София, като Държавен институт за слепи. Първият директор на ДИС е д-р п.н. Стойчо Донев, който е и родоначалник на българската специална педагогика за зрително затруднени. Д-р Донев е човекът, адаптирал Брайловата азбука на български..
Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно..
Повод за разговора с проф. Андрей Бояджиев, ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Искра Христова в предаването "За думите" са 41-вите Кирило-Методиевски четения на Катедрата и 45-ата годишнина от създаването ѝ. Създаването на Катедрата по кирилометодиевистика е първият опит да се съчетаят в едно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
