Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разговор с Лука Вигано

Пепеляшка и изборът на лична парола

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки?

Снимка: Disney

Във времето приказките са се доказали като най-надежден и интригуващ начин за предаване на послания през поколенията. Още от най-ранна възраст те ни запознават с различни поведенчески модели, решения и житейски ходове.

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки и какво може да ни каже историята на Пепеляшка за избора на лична парола – във "Време за наука" разговаряме с Лука Вигано, преподавател в Департамента по информатика на "Kинг`с колидж" Лондон.

Темата за киберсигурността понякога обърква, а понякога не успява да заинтригува достатъчно обществото. В своята научна практика Вигано, който освен преподавател е и сценарист и автор на пиеси и късометражни филми, съумява по любопитен начин да унагледи някои сложни термини, засягащи нашата сигурност в онлайн пространството.

По думите на Вигано киберсигурността години наред е била обект на интерес от страна на специалисти. В днешно време обаче почти всеки човек ежедневно използва интернет, без да осъзнава напълно заплахите на дигитализирания свят. Това превръща киберсигурността в тема от обществено значимост.

Защо е важно да имаме силна и сложна парола – героите от вълшебните приказки неочаквано дават отговор. Да, Пепеляшка или Големият лош вълк не притежават смартфони, но в техните истории има мотиви, валидни и днес, заявява Вигано.

Любимият пример на учения е именно Пепеляшка, която, като образ, присъства в почти всички култури по света. Всички знаем приказния сюжет за изгубената обувка, която би паснала единствено на избраницата на принца. В някои варианти на приказката самата вълшебна обувка разпознава своята собственичка – много подобно на лицевото разпознаване в съвременните дигитални устройства.

Сестрите  на Пепеляшка опитват да открадната нейната идентичност. Тогава идва момента на мултифакторната автентикация – Пепеляшка не само обува обувката, но показва и втората обувка. Има версия на приказката, в която мащехата чупи първата пантофка, сякаш разбива паролата на Пепеляшка, която обаче отново доказва самоличността си с втората обувка. Такава е и функцията на мобилния номер с код, който служи за мултифакторно удостоверяване, пояснява Вигано.

Ученият дава още един метафоричен пример за дигиталното пространство. Какво прави Вълкът в "Червената шапчица"? Събира информация или лични данни. Това може да се случи на всеки, посредством измамно телефонно обаждане, подчертава Вигано. След като получава нужните данни, Вълкът изяжда бабата и се преструва на нея, заблуждавайки и внучката. Това е нещо, което се случва реално в интернет, изтъква ученият.

Къщичките на Трите прасенца също са с различна степен на сигурност, като първите две не успяват да устоят на нападението на Вълка, посочва Вигано в третия приказен пример. Гостът призовава слушателите да "строят солидни къщи", т.е. да внимават какво споделят и как защитават своята лична информация онлайн, защото чрез нас могат да бъдат атакувани и околните.

"Като граждани, ние имаме задължение да предпазваме общностите си. Напоследък с разрастването на фалшивите новини и разрастването на ИИ е изключително важно да внимаваме на кого се доверяваме", заявява Вигано.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25