Науката не спи, но животните спят по най-причудливи начини. Да си припомним Спящата катерица от "Алиса в страната на чудесата", която не може да реши дали спи, когато диша, или диша, когато спи. Оказва се, че и извън разюзданото въображение на Луис Карол съществуват някои доста чудати животни.
Никола Кереков разказва във "Време за наука" за необичайните животински практики, свързани със съня.
Сънят, който сме свикнали да асоциираме с доброто здраве, може да бъде разглеждан и като недостатък в животинския свят. Човешкият сън няма нищо общо с механизмите за сън у някои видове животни.
Например микродрямките не помагат на човек да се почувства отпочинал, но за пингвините това е пълноценен сън. Френски учени установяват, че пингвините могат да спят по 10 000 пъти на ден за по 4 секунди на дрямка. В края на деня общият брой микродрямки е равен на 11 ч. Мъжкият и женският пингвин се редуват в отглеждането на малките. Пингвинът, който е на пост, използва времето за сън.
Известен факт е, че китовете и делфините спят с едното си полукълбо, докато другата мозъчна половина е активна, а някои мигриращи птици могат да спят, докато летят.
Кереков запознава слушателите с любопитно откритие за съня на северните елени. Тези животни живеят в условия на арктически климат – с много кратко лято и продължителна зима. Този специфичен хабитат принуждава северните елени да се хранят непрекъснато през летния сезон. Отстрани изглежда, че те въобще не прекъсват яденето, за да се наспят. Този факт провокира група учени да извършат експеримент, за да установят спят ли северните елени. Оказва се, че тези преживни животни са развили механизъм, който им позволява да спят, докато се хранят.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
