С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и специална прожекция на филма "Последната дума". Той проследява последните дни от живота на шест осъдени на смърт затворнички, една от които е героинята на Манева.
Считан за неудобен, филмът на Бинка Желязкова преминава през немалко перипетии, но въпреки това печели Първа награда и награда за операторско майсторство на "Златна роза" през 1973 година. Цветана Манева го гледа за първи път оттогава именно на тазгодишното издание на фестивала и не скри вълнението си.
"Толкова ми е вълнуващо, че на гърлото ми застава бучка. Аз съм толкова възхитена, толкова респектирана от личността на Бинка Желязкова. Толкова съм поела от нейното поведение и съм го направила част от своето поведение. Някак си работата с нея ме възпита. Освен това тя е режисьор, който така те води – че може да извади от теб нещо, които не си подозирал, че носиш. Тя ми помогна да изградя самочувствието си, творческото си самочувствие."
Смел филм е "Последната дума", филм, който говори за съпротивата, непознаваща граници, за моралния смисъл на красотата, за силната вяра в себе си и идеята, зад която застава човек.
"Ако смисълът на живота ти е ценност, най-голяма е свободата. Затова и съпротивата е задължителна", обяснява Цветана Манева. "Съпротивата няма право на последната дума, съпротивата трябва да е вечна."
За актрисата Бинка Желязкова е повече от подготвен режисьор и "Последната дума" е добър пример за това:
"Това е кино, което трябва да се види от всеки. Начинът, по който е направен – той беше някаква нова крачка. Възхищението, с което ни посрещнаха в Кан след филма. Ние, стоейки на първия ред на балкона, си мислехме: "Сега ще започнат да свиркат, да питат какви са тези затворнички". Когато дойде финалът на филма, дойде и възторгът на публиката – те хвърляха носни кърпички, ветрила, цигари към балкона. Такъв възторг. А тука си стана така – системата, която просто ни гледа, ни вижда като врагове. Опитаха се да го цензурират, имаше призиви към нея (бел. ред. Бинка) да го промени, премонтажира. И тя отказа, естествено. Да родиш нещо, ако приемем, че това е нейното дете, което е родила, и те ѝ казват: "Сега ще е с един крак или без една ръка". Не става!"
През 1974 година, отново на‚ "Златна роза", Цветана Манева получава наградата за най-добра женска роля в кинодебюта на Иван Андонов като режисьор "Трудна любов". Филмът говори за обикновената любов, която се превръща в необикновена. А актрисата припомня:
"Трябва всеки да е щастлив, ако неговата любов се окаже такава, защото иначе не е любов. Щастлив е този, който обича."
Според Цветана Манева страданията в живота ни са последствия ат нашите действия, а човек трябва да има мяра за нещата. Трябва и да вярва в себе си, да се приема и да се усмихва на отражението си в огледалото.
Днес тя все повече цени тишината, мълчанието, паузите– на сцената и извън нея. Що се отнася то това как се постига магията в актьорската игра, тя няма формула, но знае, че се случва, когато си истински и отдаден, когато имаш представа за предисторията и си потънал в нея.
"Сложно е, но за мен това е забавна и много увлекателна игра – казва Цветана Манева. – Една роля, дават ти текста, пиесата – това са страници написан текст и от това трябва да излезе жив човек, и този жив човек трябва да си ти. Хората не можеш да ги излъжеш, те не се лъжат. Публиката не се опиянява от дългите коси, тоалета, грима – това трае три секунди. А след това? Ами действай! Това как изглеждаш много бързо се възприема от хората, никой не се занимава с тоалета ти вече, с жестовете. Трябва да го живееш. И посвещаваш, посвещаваш живота си. Много изхабяваща е тази професия, много трудна и изхабяваща емоционално. Това е, но е хубава, красива."
Цялото интервю с Цветана Манева чуйте в звуковия файл. Разговорът с актрисата започва от сюжета на филма на Бинка Желязкова и въпроса кога съпротивата има последната дума.
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
Той е най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател – първият българин, носител на литературната награда "Международен Букър" за романа си "Времеубежище", преведен на английски от Анджела Родел. Той е Георги Господинов. Още с първата си стихосбирка е отличен с Националната награда за дебют "Южна пролет", а н егови..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg