С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и специална прожекция на филма "Последната дума". Той проследява последните дни от живота на шест осъдени на смърт затворнички, една от които е героинята на Манева.
Считан за неудобен, филмът на Бинка Желязкова преминава през немалко перипетии, но въпреки това печели Първа награда и награда за операторско майсторство на "Златна роза" през 1973 година. Цветана Манева го гледа за първи път оттогава именно на тазгодишното издание на фестивала и не скри вълнението си.
"Толкова ми е вълнуващо, че на гърлото ми застава бучка. Аз съм толкова възхитена, толкова респектирана от личността на Бинка Желязкова. Толкова съм поела от нейното поведение и съм го направила част от своето поведение. Някак си работата с нея ме възпита. Освен това тя е режисьор, който така те води – че може да извади от теб нещо, които не си подозирал, че носиш. Тя ми помогна да изградя самочувствието си, творческото си самочувствие."
Смел филм е "Последната дума", филм, който говори за съпротивата, непознаваща граници, за моралния смисъл на красотата, за силната вяра в себе си и идеята, зад която застава човек.
"Ако смисълът на живота ти е ценност, най-голяма е свободата. Затова и съпротивата е задължителна", обяснява Цветана Манева. "Съпротивата няма право на последната дума, съпротивата трябва да е вечна."
За актрисата Бинка Желязкова е повече от подготвен режисьор и "Последната дума" е добър пример за това:
"Това е кино, което трябва да се види от всеки. Начинът, по който е направен – той беше някаква нова крачка. Възхищението, с което ни посрещнаха в Кан след филма. Ние, стоейки на първия ред на балкона, си мислехме: "Сега ще започнат да свиркат, да питат какви са тези затворнички". Когато дойде финалът на филма, дойде и възторгът на публиката – те хвърляха носни кърпички, ветрила, цигари към балкона. Такъв възторг. А тука си стана така – системата, която просто ни гледа, ни вижда като врагове. Опитаха се да го цензурират, имаше призиви към нея (бел. ред. Бинка) да го промени, премонтажира. И тя отказа, естествено. Да родиш нещо, ако приемем, че това е нейното дете, което е родила, и те ѝ казват: "Сега ще е с един крак или без една ръка". Не става!"
През 1974 година, отново на‚ "Златна роза", Цветана Манева получава наградата за най-добра женска роля в кинодебюта на Иван Андонов като режисьор "Трудна любов". Филмът говори за обикновената любов, която се превръща в необикновена. А актрисата припомня:
"Трябва всеки да е щастлив, ако неговата любов се окаже такава, защото иначе не е любов. Щастлив е този, който обича."
Според Цветана Манева страданията в живота ни са последствия ат нашите действия, а човек трябва да има мяра за нещата. Трябва и да вярва в себе си, да се приема и да се усмихва на отражението си в огледалото.
Днес тя все повече цени тишината, мълчанието, паузите– на сцената и извън нея. Що се отнася то това как се постига магията в актьорската игра, тя няма формула, но знае, че се случва, когато си истински и отдаден, когато имаш представа за предисторията и си потънал в нея.
"Сложно е, но за мен това е забавна и много увлекателна игра – казва Цветана Манева. – Една роля, дават ти текста, пиесата – това са страници написан текст и от това трябва да излезе жив човек, и този жив човек трябва да си ти. Хората не можеш да ги излъжеш, те не се лъжат. Публиката не се опиянява от дългите коси, тоалета, грима – това трае три секунди. А след това? Ами действай! Това как изглеждаш много бързо се възприема от хората, никой не се занимава с тоалета ти вече, с жестовете. Трябва да го живееш. И посвещаваш, посвещаваш живота си. Много изхабяваща е тази професия, много трудна и изхабяваща емоционално. Това е, но е хубава, красива."
Цялото интервю с Цветана Манева чуйте в звуковия файл. Разговорът с актрисата започва от сюжета на филма на Бинка Желязкова и въпроса кога съпротивата има последната дума.
"Платформата" е нов български пълнометражен игрален филм, който е вече в киносалоните. Сюжетът се фокусира върху няколко човека, които решават да направят собствена нова държава на изоставена нефтена платформа в Черно море. Те искат да направят от Платформата място, на което да сбъднат собствените си мечти за свобода, независимост, любов и..
"Република Пиротска" е дебютната книга на Никола Лалов. Той е журналист в Mediapool и бас китарист на легендарните групи Кака Сяра, КПД-0, The Headstall, The Pipones и The Barbarones. "Република Пиротска" е първият му роман, в който срещата между литературата и музиката е не просто фон, а същност. Романът проследява съдбата на герои от края на..
Цветан Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Той е сред най-значимите съвременни мислители. Роден е през 1939 година в София и прекарва първите 23 години от живота си в България. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия е..
Днес от 19:00 ч. Симфониета – Враца , с диригент Христо Павлов , гостува в зала "България" с вълнуваща програма, за да представи пред софийската публика едно изключително музикално събитие – Концерт за пиано и оркестър в ре-бемол мажор от Арам Хачатурян. Произведение, което не е звучало у нас повече от двадесет години, а критиката го..
В Камерна опера – Благоевград днес е премиерата на музикалния спектакъл "Мишките отиват на опера" по книгата на Мария Донева и музика от операта "Кармен" на Жорж Бизе. Това е първото представяне на книгата във вид на постановка – с драматургия и с участието на солистите и оркестъра на Камерна опера – Благоевград , както и на балетната..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи,..
Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg