Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа ситуация в България. В предаването "Време за наука" по програма Христо Ботев, Асланова представи своята гледна точка за това как ниското ниво на знания и умишленото вземане на погрешни системни решения водят до това, което тя нарича "деновативна икономика".
Асланова описва деновацията като противоположност на иновацията. Докато иновациите носят положителни промени, като нови продукти, услуги и явления, които улесняват и подобряват живота на хората, деновацията е свързана с нови технологии, които вместо да подобряват, влошават качеството на живот. Тя дава за пример смартфоните – устройства, които по същество представляват интелигентни инструменти, създадени да улеснят нашето ежедневие и да ни свързват със света. Но Асланова обръща внимание на случаите, когато тези технологии могат да се превърнат в опасни оръжия. Според нея това е ярък пример за деновация – когато технологията, създадена за комуникация и улеснение, се използва за деструкция.
Друг интересен пример, който тя обсъжда, е храната, която консумираме. Въпреки напредъка в технологиите и производството на храни, понякога това, което се намира в нашите хладилници, носи повече вреда, отколкото полза за здравето ни – друг аспект на деновацията.
Асланова обръща внимание и на по-широкия контекст на иновациите в България, изразявайки своето разочарование от факта, че страната за пореден път е на последно място в класациите на Европейския съюз по иновации. Това, въпреки наличието на еврокомисар по иновациите от България. Според нея тази тенденция се дължи на факта, че институции като Българската банка за развитие (ББР) и Фонд на фондовете, които би трябвало да подкрепят иновациите, всъщност се фокусират върху дейности, които нямат нищо общо с тях. Например, ББР финансира оръжейни заводи и отпуска кредити за пенсионери – мерки, които не подкрепят развитието на иновации, а според Асланова допринасят за деновацията.
Фонд на фондовете, който имаше за цел да насърчи иновативни продукти и услуги с милиардни средства от Европейския съюз, също не успя да изпълни своите обещания. В резултат, според Асланова, тези средства не са довели до видими иновации в ежедневието на българите, което е поредното доказателство за обратния път, по който върви страната.
Един от най-големите парадокси на деновацията, според Асланова, е феноменът на постоянното връщане на неуспешни кадри в управлението. Лица, които са се провалили в предишните си ръководни роли, отново получават възможност да затвърдят своите неуспехи, вместо да се даде шанс на нови и по-иновативни решения.
По този начин, според Леона Асланова, не само че не се движи; в посока на иновациите, но дори върви в обратната – по пътя на деновацията, който води до влошаване на качеството на живот и стопиране на икономическия прогрес.
Чуйте разговора в звуковия файл.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg