Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България.
Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове, гайтани, килими и др. Постепенно градът се замогва, производството се модернизира. Известният сливналия Добри Желязков – Фабрикаджията управлява държавна сукнена фабрика, която снабдява имперската армия. След Освобождението градът продължава да развива и модернизира текстилната индустрия.
През 1883 г. се открива първото професионално текстилно училище, в което се обучават ученици в две специалности – тъкачество и вапцарство (бояджийство). През годините училището се разширява, откриват се нови специалности. През 1906 г. се построява нова сграда, която по-късно също се оказва недостатъчна. Днес в нея се намира Националният музей на текстилната индустрия, филиал на Националния политехнически музей.
Разликите между обстоятелствата и условията за професионалното образование дори не преди сто години, а преди няколко десетилетия и днес са огромни. Демографската криза засяга всички, в много от професионалните училища попадат деца от уязвими групи без особена мотивация за развитие в професията и с голям процент напускащи след Х клас или още преди това. Въпреки подготовката, която получават, и глада за квалифицирани кадри, немалка част от завършващите се насочват към нискоквалифицирана работа, нерядко и в "сивия" сектор. С подобни проблеми се сблъсква и Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков".
Екипът от преподаватели, част от които възпитаници на училището, е силно мотивиран да търси начини да изпълнява мисията си в условията на днешния ден.
За "своето" училище с любов говорят инж. Иван Господинов, преподавател от 30 години, самият той възпитаник на училището, зам.-директорката Мария Иванова, инж. Таньо Христов, бивш ученик, от няколко години избрал преподавателското поприще и Ангел Колев, в момента ученик.
С интересни факти за историята на текстилната индустрия и професионалното училище в разказа се включва Тони Димитрова, завеждаща Националният музей на текстилната индустрия, филиал на Националния политехнически музей.Защо Сливен става център на текстилната индустрия още преди Освобождението обяснява д-р Петър Добрев, гл.ас. в Историческия факултет на Софийския университет.
Записите от предаването чуйте в звуковия файл
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
