Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо дроновете са важни за тази война, как са започнали да правят дронове и защо те спасяват човешки животи на фронта.
"Това е нашата лаборатория. Тук проектираме и произвеждаме всички наши разработки на дронове. Имаме голям 3D принтер за големите безпилотни самолети и няколко 3D принтера за по-малките части. Първо проектираме дрона на компютър. След това с флашка го качваме на принтера, който го разпечатва. Нашият може да направи части метър на метър – най-големият принтер в Украйна. След това сглобяваме частите на дрона, излизаме на полето и ги тестваме как летят. Връщаме се тук и ако е нужно внасяме някакви корекции, ако не са нужни корекции, започваме масовото им производство.
Ето този дрон "Хрущ" (превежда се "Майски бръмбър") неговата рамка е изцяло наше производство, не е китайска. Изцяло украинска си е. Той може да носи до 3 кг полезен товар на разстояние 32 км. Вече успяхме да го адаптираме да носи и боеви товари срещу врага. Освен това може да доставя боеприпаси, например долита до позициите, носи и хвърля пакета с боеприпаси на нашите момчета, които например седят някъде в засада. Т.е. той може да е и боеви дрон и дрон доставчик.
Имаме и други дронове – ето този е основният ни дрон, изцяло разработен от нашата компания. Той е сгъваем. Тук са фиксаторите му. Направихме го по искане на военните. Защото всички знаем "Мавик", който е много предпочитан от военните. Ние успяхме да направим изцяло украинска реплика на "Мавик". Може би е силно да кажем, че подмяната е супер, но на нашия дрон може да се постави всякаква система на управление, а на китайския "Мавик" не може да се сменят системите на управление. Освен това ние постоянно допълваме разработката ни и я усъвършенстваме. И вижте, сега е нещо малко и компактно, а като го сглобиш, си става голям дрон. Може да носи максимално 5 кг, а да лети като разузнавач 105 минути без товар на разстояние над 40 км.
Може да се използва и като бомбардировач или доставчик, в зависимост от желанието на военните. Този, който ви показвам в момента, е чист разузнавач с две камери. Лети и предава на военните разположението на различни обекти на линията на фронта.
Освен това ние ремонтираме ненаши разработки. Например този робот е бил подарен на нашите войници от школа по роботехника. Момчетата от фронта ни го изпратиха да го преработим за техни цели. Понякога ни се налага да ремонтираме и руски дронове, които нашите са пленили, и като ни ги донесат, ни питат – можете ли да го поправите, за да пуснем обратно на руснаците. Така че и това правим.
Принципно ние, като конструкторско бюро, правим всичко, от което имат нужда военните ни и според задачите, които те ни поставят. Понякога ние им предлагаме някаква разработка... и така… Ето това пък е нашият фирмен самолет "Чиглок". Можете да го сглобите при нужда или да го разглобите, когато напускате позицията си. Слагате го в раничката и готово. Той може да носи до 2 кг, но точно този, който ви показвам, е разузнавач, и е дошъл от фронта повреден. Ние сега ще го поправим, за да го върнем на момчетата."
Как и кога решихте да правите всичко това?
"Аз се занимавам с дронове много отдавна, но преди това беше само хоби. Помагал съм в други проекти. Когато започна войната, отидохме на едно "Хакатон" събитие за софтуерни разработки, където предложихме свои проекти. След това през 2022 г. ни поканиха в няколко големи компании в Киев, които по някакъв начин се бяха специализирали в разработването на дронове и където ремонтирахме дронове.
Но след време разбрахме, че фирмите по някаква причина не се вслушват в препоръките на своите инженери и тогава решихме да си направим наша компания и приложим нашите технологии. Т.е. ние казваме, тази технология работи добре на фронта, а тази, която правим, не работи добре, но голямата компания трудно се адаптира към нещо ново и ни казваха – не, вие не разбирате, ние ще си продължим с масовото производство на нашите си дронове.
Тогава решихме, че за да работим за победата, трябва да разработваме моделите си сами и те да са насочени към това да спасяват нашите момчета.
Т.е, искаме да разработим дронове, които да заменят пехотинците и разузнавачите. Време е войната да стане война на дронове. Достатъчно животи и душѝ загубихме в тази война.
Затова полека-лека започнахме да развиваме нашата компания в тази посока. Ето този е първата ни разработка. С него започна всичко. Първо ни казваха – защо правите толкова сложен проект, толкова сложен безпилотен самолет, но той полетя на фронта и после започнахме да проектираме и от другите модели дронове, а също и наземни станции, ретранслатори. Въобще, можем да направим всичко, което ни поставят военните като задача, стига да имаме достатъчно работна ръка и време."
Колко човека работят за вас?
"Тук, в тази лаборатория имаме 5 човека, но общо сме около 30 човека, в различни райони на страната. Защото нашето производство от гледна точка на сигурността е пръснато на различни местата. Защото, ако някоя от лабораториите ни бъде разрушена от руските обстрели, другите да могат да продължат и да не загубим всичко."
Вие по поръчка ли правите всичко?
"Да, някои дронове са по специална поръчка. Например идва при нас един батальон и ни казва, о, имате такава и такава продукция, разкажете ни за нея. Ние им разказваме и те си избират това, което им е нужно като технически характеристики за конкретните цели и задачи. Ако някой им е скъп, те могат да изберат и по-евтин, какъвто е "Хрущ", който върши същата работа като по-скъпия. Взимат го и той полита. Понякога ни молят да променим нещо, а ние им предлагаме нашите решения и ако им харесат, ние подобряваме дрона, както го искат. Опитваме се да помогнем на всеки войник и на всеки пилот на дрон на фронта."
Вие казахте, че предстои война на дронове. Защо дроновете са по-важни в тази война сега?
"Защото дронвоете сега изпълняват много функции, например, дроновете разузнавачи, които летят сега, преди тях имаше вертолети, самолети с пилоти на борда. Един пилот се обучава 7-8 години. Да загубиш пилот при разузнавателен полет означава да мислиш за неговата евакуация, значи да изпратиш още един хеликоптер, защото държавата е загубила 7 години за обучението му и трябва да си върне пилота жив. Ако не го евакуираш, означава, че губиш не само вертолета за милиони долари, но и обучения си пилот.
Дроновете компенсират всички тези неща. Дроновете могат да се използват и за доставки на боеприпаси. В момента, в условията, в които се води войната на фронта сега, няма нито едно високоточно оръжие или друга технология, която да приближи цел толкова близо и добре както един дрон.
Освен това бъдещето е на дроновете, защото, докато ние тук воюваме, Америка и Китай разработват цивилни дронове доставчици, които много скоро ще заменят скъпите полети на самолетите в гражданския сектор. Днес дроновете се използват за доставки дори в сферата на медицината, като носят замразени медикаменти. Т.е. всички тези дронове могат да ни облекчат логистично. Точно както навремето беше с компютрите. Това е революция, която ще развие още нови професии, защото тези технологии ще имат нужда от всякакъв вид обслужване."
Нужно ли е сега да бъдат обучавани пилоти?
"Да, ако е квадрокоптер пилотът се учи по-лесно. За безпилотните самолети е малко по-трудно, защото всеки от тях си има специфика и нямаш право на нито една грешка. Ако не го пилотираш правилно и сбъркаш, крилото се поврежда например, самолетът пада и край, но ние предлагаме обучения. Това отнема понякога по месец-два, за се избегне ситуацията, в която, като им дадат птичка за 400-500 долара и пилотът за първи път я вдигне във въздуха, да не я разбие. Тогава командирът му няма да е много доволен, затова и момчетата трябва да бъдат обучавани и имаме все още проблем, защото нямаме достатъчно пилоти, хора, време и обучаващ персонал. Ние обаче обучаваме всички за продуктите, които им предоставяме. Водим ги на полигони и по цял ден и аз ги уча и им показвам кое как да правят."
На каква дистанция от фронтовата линия са пилотите на дронове?
"Дистанцията е различна за различните модели дронове, но всички работят на един и същи принцип. Пилотът може да седи в укритието, дори в тила, само трябва да има извадена антена и той управлява дрона от укритието си. Антената може да е и на 200 метра от укритието и ако някой засече сигнала и хвърли мина върху антената, да, ще я загубим, но пилотът ще е жив и всичко ще е наред.
Елате да ви покажа. За нас най-важното е да не седим на едно място, а постоянно да изобретяваме нови и нови технологии за фронта. Това не е история за пари, много държа да кажа това. Ние не го правим за пари. За да направим всичко това, което виждате, ние вложихме много наши средства. 2022 година цялата работехме само с наши средства и давахме безплатно всеки от дроновете си на фронта.
Сега също има такива случаи, но вече е по-трудно, защото наех хора, които работят за компанията. Тези хора трябва да получават заплати, те също трябва да се хранят и да гледат семействата си. Плащаме наем на помещенията, в които работим. Доста средства отиват и за материал. Но за нас е най-важно да произвеждаме дроновете за нашите момчета, а кога ще дойдат парите, няма значение, защото момчетата ни имат нужда от тях. Държим много на репутацията си, защото по обясними причини нямаме реклама. Военните разбират за нас един от друг и идват тук за поръчки."
След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. цивилното население най-често се плаши много, когато чуе звука на военните дронове над дома си. Много хора го описват като зловещ. Какво е за вас звукът на дрона?
"Тъй като съм родом от Източна Украйна, още от 2014 година за мен този звук на дрона, както и на взривовете, и на ракетите, всички тези звуци са ми познати. Затова, когато всичко това започна, когато тези звуци започнаха в първите дни на войната, за мен просто беше потвърждение, че правилно съм допускал преди, че война ще има и тези звуци ще са постоянни и чести.
Те не ме плашат, както плашат повечето хора, защото някак съм свикнал с тях. Не се правя на някакъв ветеран, който не се плаши от звуците на войната, защото има звуци, които само момчетата на фронта могат да чуят и те са много по-страшни от всичко, което ние с вас можем да си представим. И не бива да забравяме, че тези ужасни звуци ги няма тук сред нас в цивилните градове и в Европа, само защото ги има момчетата ни на фронта и ние водим тази война с Русия."
Снимки – личен архив
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg