Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

публикувано на 01.10.24 в 09:30

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години, съобщават от Националния природонаучен музей. Откритите фосилни находки са разнообразни, но и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки.

"Тази година продължихме нашите изследвания за седма поредна година край град Трън и успяхме да открием нови вкаменелости от животни, които са живели по тези земи от преди повече от 80 милиона години", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" гл. асистент Владимир Николов от Природонаучния музей към БАН.

Открихме, допълва той, кости от едри влечуги, зъби от крокодили, много фрагменти, сред които и запазени коруби от костенурки, зъби от риби, които днес не се срещат в Европа, а в северните части на Америка, наричат се панцерни щуки, кости от жаби и едни фосили, които тепърва ще изследваме и разучаваме, но ще се окажат фосили от насекоми от ерата на динозаврите.

Това, според палеонтолога, говори, че край Трън и в района е съществувала една изключително богата екосистема и говори за живот отпреди толкова милиони години, а това от научна гледна точка ще подпомогне запълването на информацията за живота по онова време по тези земи, как се е формирал и развивал.

Находището край Трън палеонтологът Владимир Николов определя като "прозорец към един изгубен свят", за който само преди 20 години, не само в България, никой не е предполагал.

През 2017 година доц. Латинка Христова, Ралица Богданова и доц. Николай Симов за първи път посещават находището край Трън и от тогава вече 7 години там продължават проучванията, като вече са открити останки от безгръбначни и гръбначни животни, разказва още Владимир Николов.

Трудно се финансират тези проучвания, признава палеонтологът. Събраният материал учените ще проучват и изследват поне следващите 7 години. Интересен факт е, че в скалата, в която е намерена костта, са откривани единствено останки от земноводни и риби, и то при изследване на седиментни проби в лабораторни условия.

Откритите тук останки от динозаври са от тревопасни представители, съобщава гл. ас. Владимир Николов. Това са два различни представители на растително ядните динозаври, единият е титанозавър, това е един от дългошиестите динозаври, като някои от тях са най-големите животни – бродили по сушата, уточнява ученият.

Откритият тук представител, разказа в "Следобед за любопитните" Владимир Николов, не е толкова едър, защото по онова време Европа е била обширен архипелаг от различни по размери острови. Покрай този вид, допълва ученият, са се навъртали други тревопасни представители от типа на орнитопозите, но какви точно – ще описваме тепърва. Той се надява продължаването на изучаването на находището в Трънско да доведе и до нови открития.

Целия разговор на Ани Костова с гл. ас. Владимир Николов от Природонаучния музей в БАН можете да чуете в звуковия файл.

Разговор на Ани Костова с гл. ас. Владимир Николов в ''Следобед за любопитните''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Снимки – Национален природонаучен музей към БАН, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Приказка за... възрастни

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Отвъд граничната бразда, ключовият маршрут, или как се дислоцират проблемите

Понятието "biodeutsch" не може да бъде заметено под килима

Проверителите на факти не премахват съдържание от социалните мрежи

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР