4
На днешния 4 октомври 2024 г. се открива изложба на студенти от специалност "Текстил – изкуство и дизайн", НХА, София в Музеен център към Регионален етнографски музей на открито "Етър", Габрово.
В съвременния свят традиционните занаяти често срещат предизвикателства, но същевременно и нови възможности за развитие. Д-р Наталия Дарманчева, преподавател по ръчна и машинна бродерия в Националната художествена академия, разкрива как традицията и съвременността могат да се преплетат в изкуството.
В интервю за предаването "Нашият ден" тя споделя: "Аз преподавам дисциплина "ръчна и машинна бродерия" в Катедра "Текстил - изкуство и дизайн", където се изучават традиционни ръчни занаяти. Това е като тъкане на хоризонтален и вертикален стан, плъстене, бродерия и други текстилни техники."
Според Дарманчева възможността да се изразяват идеи и емоции чрез текстилните техники е уникална. "При нас тези неща наистина вървят ръка за ръка", пояснява тя, подчертавайки, че студентите участват в изложби като "Нов прочит към традицията в текстила", които предоставят платформа за изразяване на новите идеи, свързани с традиционните занаяти.
"Ако минавате или ви е интересно, ви препоръчвам да посетите тази изложба. Там ще видите тъкани, плъст, бродерия, щампа – много интересни неща", добавя тя.

Д-р Дарманчева акцентира на еволюцията на мирогледа на хората, свързана с традиционните занаяти. "Традиционните занаяти са изработвани може би в по-сурови условия", отбелязва тя, обяснявайки как те са били предназначени за оцеляване. "Докато в момента можем да си позволим да ги правим за удоволствие".
Разговаряйки за техниките, тя дава пример с леенето на ръчна хартия, което е китайска традиционна техника. "Можеш да добавиш метални нишки, пластмаса, изкуствени нишки. Хартията не е само за писане или огъване на някакви предмети“, подчертава тя. Това според нея е провокацията – да придадеш друг живот на нещо, което си свикнал да виждаш по един начин.
Д-р Дарманчева, родена в Молдова, споделя своята история в предаването: "Дойдох в началото на 90-те, когато падна една епоха. Завърших НСА, специалност Текстил, след това продължих докторантурата си."
Тя разказва и за семейството си, за което ученето е било важно: "Три деца сме в семейството, винаги се е знаело, че трябва да се продължи с ученето, без значение какво."
Тя си спомня как е започнала да се занимава с текстилните занаяти: "Покрай моята баба плетях, шиех дрехи за кукли, много обичах да рисувам." Дарманчева говори и за запазването на българския диалект и традиции в Молдова, като добавя: "Съхранен е диалектният говор, има и чуждици, но езикът е нещо живо и се развива."

В края на разговора д-р Дарманчева обсъжда интереса на младите хора към специалността. Тя споделя: "Изкуството е провокация, младите хора, които решават да се занимават с изкуство, са будни и имат интерес."
Интересно е да отбележим, че в нейните курсове има младежи, въпреки че се приема, че специалността е основно женска.
"И това много ме радва“, завършва тя, с ясното убеждение, че традицията и съвременността могат да съществуват в хармония, вдъхновявайки нови поколения творци.
Чуйте в разговора в звуковия файл.

"Разправят, царю честити..." – така започват голяма част от историите, с които най-известната разказвачка в света отлага смъртната си присъда в продължение на 1001 нощи. Да се анализира цикълът "Хиляда и една нощ" предполага да се създаде произведение, не по-кратко от самата "Хиляда и една нощ". Част от историите в сборника са доста различни от..
Изложбата "През времето" в залите на Националната галерия – "Квадрат 500" е посветена на 90-годишнината на проф. Валентин Старчев. Макар и с ретроспективен характер, експозицията представя само част от внушителното и многопластово творчество на един от най-емблематичните и влиятелни български скулптори. Внимателната селекция от произведения..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Българката и австриецът се срещат през 60-те години на Слънчев бряг и "между тях се ражда връзка, по-силна от време, език и пространство". Документалният филм "Снежа и Франц" на Светослав Драганов събира архива на Франц, сниман с камера Супер 8 мм и заедно с разказите на Снежа, на приятеля на Франц, много фотографии и писма разказва тази интересна история..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg