Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На пазар и битак в Бишкек

Снимка: Магдалена Гигова

"Източният пазар е цяла вселена. Неговите цветове и аромати  ще разкрият един особен, богат свят, който съществува извън политиката, религията и всякакви разделения... Той има свои собствени закони, които на първо място се основават на искреността. Вземете например пазарлъкът, без който е трудно да си представите ориенталски пазар. Цяла култура на човешко общуване! Местните търговци щедро отстъпват на тези, които са надарени с тънък хумор, а не с хитрост, както обикновено се смята".

Цитирах пасаж от книгата на азербайджанския писател Елчин Сафарли "Рецепти за щастие". Дневникът на един ориенталски готвач, който направо залепва на пазарите в киргизстанската столица Бишкек като дъвка за подметка. В града има общо над 60 тържища. Успях да посетя само две, но затова пък най-знаковите – Ош и Ортосай. Дордой също бил интересен, но понеже е разположен в покрайнините на Бишкек, не стигнах до него.


Ошский базар е най-големият и най-евтиният в столицата. Твърди се, че е тук от три хиляди години. Но дължи името си на работниците от района на Ош, които са го строили по съветско време. Жителите на Бишкек имат доста двояко отношение към него: хем го критикуват, че е хаотичен, пренаселен и мръсничък, хем го препоръчват на чужденците за посещение и самите те пазаруват от него.

Тук се продава всичко! Дрехи, обувки, храна, козметика, сапуни, съдове, домакински уреди, военно оборудване. Е, чак базуки не видях, но манерки, ножове, каски и униформи имаше. Съществува дори кът за традиционна медицина с лечебни билки, сушени жаби и змии. И разбира се, занаятчии със сувенири и стоки с национален колорит, които струват много по-малко, отколкото в тежкарските магазини в центъра.

курут
Най-много ме порази секторът за курут. Това са топки с най-разнообразни размери и вкусове. Ако ви кажа, че са от изсушено мляко няма да ми повярвате, но е факт. Цедено кисело мляко или отцедена мътеница се оформя и оставя да изсъхне. Големи колкото топки за голф или като стъклени топчета за игра, много солени или почти сладки, люти, с вкус на плодове и дори на шоколад… Разнообразието е зашеметяващо. Можете да опитате, но ще трябва да заплатите десет сома за пробването на някои видове курут. В български пари – около 20 стотинки.

Ошският пазар е град в града. Има си всичко – кафенета, магазини, дори малка джамия, а някои от търговците живеят в стаички зад дюкянчетата си. Разполага дори със собствен транспорт – т.нар. пазарно такси, колички които можете да наемете при нужда и с радиостанция, по която непрекъснато вървят реклами.

За да не се изгубите в кадаифа от улички и да намерите всичко, които търсите не е зле да сте придружени от местен човек. Като подарък можете да отнесете у дома деликатеси от конско месо или месо от як. Подправките тук са с високо качество. За онези, които наблягат на здравословните лакомства, ядките и сушените плодове в Киргизстан са много вкусни. Силно одобрих местното сладко от кайсии. И медът имаше изненадващ вкус, но хората тук си го знаят и го продават в сувенирни опаковки.

Ортосай базар не е толкова популярен сред туристите, но за мен беше изключително притегателен, защото в събота и неделя по уличките около него се разполага местният битак. Не че не минах през "обикновения" пазар за обща култура. Колкото да установя, че цените на плодовете и зарзавата са по-високи, отколкото на Ошския. Но пък сергиите са по-спретнати и подредени, а бутаницата значително по-малка. Чудех се защо наричат битакът Съветския пазар, но изобилието от фотоапарати Смяна и Киев, дървени лъжици от Суздал, военните калпаци с отличителни знаци от СССР и старите емайлирани тенджери ми обясниха.

Импровизираното тържище заема не само всички тротоари, обточващи Ортосай базар, ами нахлува и в дворовете на околните блокове. Щандовете са постлан на земята вестник или багажник на кола. А стоките – от откровени боклуци до чисто нови предмети. Чела бях, че се намират и антики, но това ми се стори пресилено. Единствените антики бяха някои от продавачите.


Снимки: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионален исторически музей Бургас: Етнографската сбирка

Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..

публикувано на 29.08.25 в 12:15
д-р Волен Аркумарев

Български учен с европейска награда за опазване на околната среда

Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология SCB Europe. "Това е едно признание за моята работа, но това е признание за целия екип на БДЗП. Опазването на..

публикувано на 29.08.25 в 11:30

Разходка из имотите на крал Чарлз Трети в Румъния

Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..

публикувано на 26.08.25 в 15:40
арх. Полина Паунова

Еврика! Успешни българи: Полина Паунова

"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..

публикувано на 25.08.25 в 17:00
Явор Христов (вляво) и Крум Александров

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..

публикувано на 25.08.25 в 09:35