Кои са най-честите форми и начини за измама в онлайн пространството, какво представлява социалният инженеринг и как да откриваме подправените банкови сайтове, за да опазим финансите си – разговор в "Нашият ден" с Даниел Креков, председател на Комитета по киберсигурност към Асоциацията на банките в България.
"Доста хора в момент подценяват своята кибербезопасност. Голяма част от тях биха могли да пострадат от това, че някой е влязъл в техния профил в социална мрежа и от тяхно име презентира информация, която изтъква някакви качества например на дадена терористична група.", предупреждава в началото на разговора Креков и призовава слушателите да защитават добре своите социални профили.
Киберизмама може да се случи в сферата на електронното банкиране, на социалната медия или чрез измамен линк, който може да зарази цялото дигитално устройство, пояснява гостът. Различните атаки целят различни ползи за атакуващото лице. Достъп до данните на компютъра, криптиране (заключване) на данни с цел изнудване, достигане до банкова сметка. Креков подчертава, че това са най-често срещаните кибератаки у нас поради невнимание и неинформираност в обществото.
Често срещан метод, прилаган от атакуващите лица, е социалният инженеринг. В тази измамна схема атакуваната жертва е принудена да извърши дадено действие с чувството, че постъпва правилно и сигурно. Ако ви накарат да направите нещо бързо и под паника – например споделяне на лични данни, акаунти и пароли – вероятно става дума за киберизмама, изтъква Креков.
От особена важност е при съмнителни линкове да се проверява домейнът, тъй като измами с подправени сайтове са особено разпространени, по думите на експерта.
Киберизмамите могат да стигат до крайности, подвеждайки даден човек да преведе пари към съмнителна сметка или към терористична организация, което веднага се превръща в повод за разследване на невинното лице, по думите на Креков.
Банките са добре защитени, защото инвестират сериозно в системите си за сигурност. Ето защо човешкият фактор е най-уязвимата част от банковата система и предпазни мерки като двуфакторната идентификация са задължителни за всеки потребител. От януари 2025 в България ще бъде приложена строгата европейска регулация DORA, която ще повиши още повечефинансовата киберисгурност.
Креков предупреждава, че, ако от дадена банка потърсят потребител по телефона и изискат от него да сподели своите парола и юзърнейм, най-вероятно става въпрос за телефонна измама.
В края на разговора Креков апелира да бъдем бдителни, когато оперираме с личните си данни в интернет, използваме онлайн банкиране или пазаруваме онлайн.
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
