Йодният дефицит е проблем, който макар и намалял в България, продължава да бъде актуален в световен мащаб. На 21 септември, по време на Световния ден за борба с йододефицитните заболявания, лекари отново напомниха за значимостта на този елемент за здравето. В интервю за "Lege Artis" доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, говори за това какви рискове носи недостигът на йод и как можем да го предотвратим.
Според доц. д-р Шинков, йодният дефицит е геохимичен феномен, който се дължи на ниското съдържание на йод в повърхностните слоеве на почвата. Тъй като йодът се съдържа в храната и водата, които консумираме, неговият дефицит в природата води до намален прием на този елемент в организма. Йодът е от съществено значение за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Тези хормони съдържат йодни атоми и ако този елемент липсва в достатъчни количества, синтезът на хормоните се нарушава. В резултат на това, организмът се опитва да компенсира недостига, като стимулира растежа на щитовидната жлеза. Това обаче не винаги е достатъчно за преодоляване на тежкия дефицит и води до възникване на т.нар. йододефицитни заболявания.
Едно от най-разпространените заболявания, свързани с йодния дефицит, е йодната гуша. В миналото това заболяване е било често срещано в България, особено в планинските и подпланинските райони, където почвите са бедни на йод. Причината за това е, че водите от снегове и дъждове отмиват микроелементи, включително йода, от почвата.
Благодарение на въвеждането на масова йодна профилактика в България през 50-те години на 20-ти век, разпространението на йоддефицитните заболявания значително е намаляло. Основният метод за справяне с проблема е повсеместното йодиране на солта. Това е причината днес случаите на йоден дефицит в страната да са изключително редки. Според доц. д-р Шинков, за да се стигне до съвременен йоден дефицит, човек би трябвало да се изолира напълно от индустриално произведените храни, тъй като в тях солта е задължително йодирана.
Въпреки че в България йодният дефицит вече не е така разпространен, профилактиката с йодирана сол остава ключов фактор за здравето на населението. Важно е да се поддържа информираност по въпроса, за да се избегнат бъдещи здравословни проблеми, свързани с недостига на този жизненоважен елемент.
Чуйте разговора в звуковия файл.
За нерешените проблеми на пациентите с епилепсия у нас говори в Lege Artis д-р Филип Алексие в, невролог и специалист епилептолог. В началото на разговора д-р Алексиев разграничава единичните случаи на епилептичен пристъп – състояние, което невинаги преминава с гърч и припадък, и заболяването епилепсия , което е хронично...
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу поставянето на автомати за лекарства извън аптеките. Темата в Lege Artis коментира Димитър Маринов, председател на съсловната организация на фармацевтите в България. По думите на Маринов..
Бракът е вечна тема, а към нея православното християнство има изключително дълбок и прецизен поглед. В Международната седмица на брака в "Нашият ден" разговаряме с отец Добромир Димитров , преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет и предстоятел на българския храм "Св. Йоан Рилски" в Лондон. Бракът, по..
Днес (12 февруари) се състоя представянето на книгата "Безправието и дехуманизирането на ЛГБТИК+ хората в България" , създадена съвместно от доц. Деяна Марчева и доц. Евелина Стайкова от Нов български университет и от организацията "Действие". В "Нашият ден" книгата представя Деница Любенова от организацията. "През последните близо..
По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора. Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..
Неотдавна, при посещението ми в новото ателие на Живка, с удивление разбрах, че това място всъщност е било родният ѝ дом. Да, в София – днес вече..
През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор..
Мръсен въздух, сковаващ студ, вятър, мъгли и човешката кожа, уязвима от всички тези природни фактори. Разговаряхме с дерматолога и водещ специалист в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg