"Със сигурност има живот извън планетата Земята. Истината също е, че и астронавтите, които са в Космоса, са живи, така че живот извън нашата планета има. Условията на планетата ни като че ли не са уникални и вече има открити много екзопланети, това са планети около други звезди, като слънцето, на чиято повърхност може да тече вода, така че нито Земята, като твърда повърхност, нито като съставка на живота, е суперважна като водата, не е уникална и в този смисъл стои въпросът – уникален ли е животът на Земята?
Лично аз смятам, че е въпрос на време – и то в близките десетилетия, не повече от две десетилетия, да разберем дали в Космоса сме само ние, или животът е възникнал и на други места. Нека уточня за слушателите, че ако се открие друг живот, най-вероятно той ще бъде под формата на микроорганизми, било то на Марс или на пък на някои от ледените спътници, като например Европа, около газовия гигант Юпитер.
Най-интересното в търсенето на този извънземен живот е опитът ни на нас, хората, чрез науката да разберем откъде произхождаме и дори смисъла на живота. Астрофизиката е науката, с която вероятно няма да дадем отговор на въпроса за смисъла на живота, но със сигурност ще отговори на въпроса – дали сме уникални.
Много от отговорите ще ни даде и Астробиологията и ще обясни откъде е възникнал животът, как се е развил и как ще оцелее. В нашия факултет ние имаме такава магистратура – нова иновативна програма, в която, заедно с д-р Петър Евтимов, преподаваме. В нея се обединяват всички природни факултети и след две години студентите, които я завършат, ще бъдат пионерите на астробилогията у нас", заяви в предаването "Следобед за любопитните" доц. д-р Владимир Божилов – зам.-декан на Факултета по физика. Най-интересното , според него е именно това да се намери произходът на човечеството.
Аз, като учен, споделя доц. Божилов, това, което правя, е търсене на екзопланети, заедно с колеги от проекта "Екзорестарт", като още веднъж уточнявам – това са планети, които са около звезда, различна от Слънцето. Ръководител на групата е д-р Трифон Трифонов – световноизвестен учен, откривател на може би над 100 екзопланети, а българската група е открила вече 17 такива, първата открита такава планета е от 1992 година.
Целта на нашите проучвания за екзопланетите е да уточним конкретните им параметри – къде се намира, какъв е нейният път около звездата, каква е нейната орбита, на какво разстояние е от нашата планета, като почти всички открити екзопланети са в Млечния път, макар че има няколко и в далечни галактики. Важно е всеки учен да разказва за своята работа, за да разбере перспективата за себе си и своето развитие.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Владимир Божилов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..
В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..
Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..
Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg