Говорителката на руската МВнР Мария Захарова се оплака, че изборите в Молдова са били най-недемократичните в историята на "Молдавия" от независимостта ѝ насам. Г-жа Захарова нарече Май Санду "президент на молдовската диаспора на Запад", посочвайки, че вътре в страната тя не е спечелила мнозинството. Как изглежда Молдова днес? Пред какви предизвикателства е изправена страната? Къде се позиционираха българите в Молдова и какъв беше техният вот? Коментира колегата Владимир Митев от Радио България.
Въпросът, който трябваше да намери отговор на изборите в Молдова
"Имаше конституционен референдум в страната, който се проведе на 20 октомври, и макар че опцията, която предвиждаше да се въведат конституционните промени, които позволяват по-нататъшна интеграция с ЕС, да получи само 14 хиляди гласа повече, то отговорът е "да", а вторият тур на президентските избори, който приключи на 3 ноември, също много ясно показва, че кандидатката и президентката, която явно има подкрепата на ЕК, на европейските държави, Мая Санду, спечели. Така че накратко там продължава европейската интеграция, а причините сигурно са не просто в личността само на Мая Санду. По-скоро географски Молдова е близо до ЕС, има много молдовски граждани, които са и европейски граждани, например румънски граждани или на други държави, включително и на България. Така че връзките са интензивни и това явно има значение."
Изборите – демократични или не
"Има различни лагери както в Молдова, така и извън нея. Наистина Мая Санду буквално десет дни преди първия тур на президентските избори и преди конституционния референдум, беше посетена от Урсула фон дер Лайен и президентката на ЕК се ангажира Молдова да получи 1,8 милиарда евро в периода 2025- 2027 година. Това е важно, защото Молдова просто като по-слаба икономика и като по-малка държава, има нужда от чуждестранна финансова помощ.
Това е едната посока на молдовската политика. Другата е, че в Молдова има и недоволство от Мая Санду, което се видя особено на първия тур, включително в това, че Стояноглу, нейният опонент, всъщност спечели изборите вътре в самата Молдова. Хората, с които говорих, виждат това гласуване като някакъв знак..."
Поляризация в страната
"Всеки, който се е занимавал малко или повече с Молдова, е забелязал тази поляризация. Имам чувството, че това е една страна, в която няма център. Да има център в една страна, бих казал, е нещо европейско. В Молдова каквото и да направиш или залиташ, си виждан като принадлежащ към единия лагер в молдовската политика или към другия, а самата молдовска идентичност е доста сложна. Някои считат, че молдовец е равно на румънец, други считат, че молдовец е обратното на румънец. Има малцинства в Молдова, които като че ли гравитират към молдовския етикет на своята идентичност. Примерно в Приднестровието, на втория тур, спечели Стояноглу, но аз мисля, че не трябва да се гледат само чисто резултатите на изборите.
Самото Приднестровие, както и Република Молдова, са все по-тясно интегрирани в европейската икономика. Както има европейски бизнеси, които там съществуват, така и търговията е доста развита, освен това буквално целият политически елит на Молдова, включително хора от семейството на лидера на Приднестровието, са румънски граждани. Това също може би значи нещо и това е една особеност на Молдова, която аз разчитам. Не знам дали думата е точно "двусмисленост", но има една по-голяма сложност. Хората имат различни нива и различни интеграции в света, и е парадоксално, че една малка страна, която дори изглежда периферна за много от хората в ЕС, всъщност е доста сложна и има понякога много изострени противоречия вътре в самата нея."
Вотът на българите и гагаузите в Молдова
"Това беше тема, която беше обсъждана в нашите медии, особено в социалните мрежи. Над 90% от гласоподавателите в българския район Тараклия, както и в гагаузката автономна област, която е до него, това е южна Молдова, гласуваха с "не" на Конституционния реферандум, от друга страна, подкрепиха Стояноглу. Хората, с които разговарях, се опитват малко да нюансират този вот, защото на пръв поглед, може би, в България се учудват как България е в ЕС, а българите или гагаузите в Молдова гласуват против присъединяването, но обяснението, което получавам, е, че има значение и вътрешната конкуренция в молдовското общество и Мая Санду е виждана като прекалено свързана с румънската или румъноговорящата тенденция в Молдова, а тези малцинства, които са по-скоро рускоговорящи, са традиционно малко или повече капсулирани и търсят някаква своя позиция. Та това е обяснението, че те не точно са против ЕС чак толкова, дори има много европейски проекти, които се реализират в техните територии, включително българското МВнР е финансирало някои проекти в Тараклия, но въпросът е, че те се страхуват, доколкото разбирам, от някаква маргинализация, която може да настъпи, ако се присъединят така в ЕС, така, както сега вървят нещата, т.е. те не искат Мая Санду да бъде единственото европейско лице /..../"
Езикът като политически лост
"Ще цитирам тук привържениците на Санду, които са много остро настроени срещу тази ориентация на рускоезичните малцинства в страната и тяхната тенденция изключително да гласуват за опонентите на Мая Санду. Изглежда няма никаква политическа връзка вътре в Молдова между хората на Санду и хората от общността на българите или гагузите, и не изглежда да има признаци да се търси такава връзка, и в такъв случай привържениците на Санду се радикализират срещу тези хора, които са виждани и като носители на някаква руска култура, или руски империализъм дори, като някаква останка от времената на Съветския съюз."
В окото на медиите
"Като че ли отново има две генерални линии на начина, по който се мисли за Молдова. Едната е тази, която, грубо казано, вижда нещата като добрите срещу лошите, Европа срещу Русия, и очевидно Мая Санду вътре в Молдова, заложи на една такава линия, за да каже "Европа – това съм аз и който не гласува за мен, не гласува за Европа". И има някаква друга линия, която се опитва да представи нещата като по-сложни, което би могло да изглежда, че това обслужва противниците на Мая Санду или на Европа. Това са като че ли двете линии. Една по отявлена, по-крайна и по-изчистена, бих казал, изчистен избор, и друга, която търси някакъв вид неутралитет и някакви нюанси."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – ЕПА/БГНЕС
В Деня на българската писменост, просвета и култура насочваме вниманието ви към Севда Севан, която в своето творчество разказва за смесването на традиции и култури, за общуването между гърци, арменци, евреи и турци, които пребивават в хармонията на своето многоезичие. Ще го сторим заедно със сина ѝ Ален Лазаров, Вартануш Топакбашян, главен..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова, журналистка в БНТ, авторка на разследването. Руска пропаганда в български училища? "Всъщност не очаквах, че проблемът е толкова широко залегнал в българската образователна система. Това е един..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на София заприличаха на политическа акция, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев" Весислава Танчева , комуникационен експерт. "Всички, които наблюдаваме Борисов в неговата вече 25-годишна..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Ли ана Спирова, Варна: Преди години сключих договор за строителство на жилищна кооперация, съгласно клаузите на който трябваше да получа два апартамента и един мезонет. Условието беше те да ми бъдат предадени напълно завършени до..
Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН ще представят на 24 май новата си съвместна книга "Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки". Събитието ще се проведе от 12:00 ч. в парк "Княжевска градина" в София и е част от тържествата по случай Деня на..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg