Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Въпреки мрежата

Доц. Жана Попова: Как може да се пита защо журналистите питат

Добрите политици трябва да могат да отговорят на всеки въпрос

доц. Жана Попова
Снимка: БНР

По време на предизборните дебати, интервюта, а и не само тогава политици заявиха, че в тези жанрове журналистите не би трябвало да им задават въпроси.

Какво представляват журналистическите жанрове и допустими ли са журналистически въпроси по време на дебати, диспути и интервюта, коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка в Катедра "Радио и Телевизия" във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".

"Всъщност, то е малко учудващо, но всеки път трябва да обясняваме, защото политиците се сменят, идват нови поколения, така че няма да ни натежи да повтаряме. 

Един от най-важните жанрове е интервюто, а интервюто е разговор. Няма как да се постигне разговор без въпроси в журналистиката. Другият важен жанр е разследването, където също се задават въпроси. Въобще дори когато вече имаме завършен разказ за едно събитие, всъщност средството, през което минаваме, са журналистическите въпроси. Много често през последните години политиците искат да им бъдат изпращани предварително въпроси – такава рецепта няма! Обратното е – добрите политици трябва да могат да отговорят на всеки въпрос.

В правилата на журналистиката е, когато става дума за данни или нещо, което човек няма как да запамети, ние да му изпратим темите, да речем – как се финансира партията, как се привличат нови членове. Това са важни въпроси и не са въпроси за заяждане, то е въпрос на нещо, гарантирано в Конституцията и се нарича "правото на информиран избор", за да може на следващите избори ние да правим по-добрия избор."

Защо политиците тълкуват неудобните въпроси като заяждане

"Най-лесно е да отговоря – гузен негонен бяга. Най-добрият диалог обаче се получава не от сложните въпроси, които някой е задал на политик, защото въпрос откъде са парите на една партия не би трябвало да е сложен или как се появява изведнъж дадена партия и тя става толкова значима... Едва ли би трябвало да е сложно да се обяснят такива неща. По тази причина такива въпроси не са заяждане. 

Дори когато се интерпретира тонът на журналистите, има една мантра, как трябвало да бъдат безпристрастни. Да, но тя е за новините, там трябва да има безпристрастен тон. 

Там, където има публицистика, там, където има присъствие на журналиста, изобщо не може да се коментира какъв е тонът. 

Разбира се, във всеки един диалог може да има бележки, в начина, по който се задават въпросите – с въздишка, досада и т.н., но това не може да промени диалога. Най-важно е как се отговаря в тези диалози.

Не е вярно и че Законът ни забранявал, когато партия плаща на медията, за да бъде излъчвано послание, журналистите да питат провокативни въпроси или такива с оценка за някаква работа на политика."

"Ехо-диалози"

"През последните годни Волен Сидеров, Валери Симеонов, а сега и от "Възраждане", и ИТН изискват един модел на така наречените "ехо-диалози" – ако журналистът зададе провокативен въпрос, отсреща веднага започва да му се отговаря провокативно, за да става скандал. Така се създава така нареченото "псевдомедийно събитие", а то всъщност няма събитие. Когато аз си говоря с вас, това не е събитие, нали. Но те искат да превърнат диалога с журналисти в събитие. Видяхме какъв е резултатът на част от тези "ехо-партии" – те обикновено служат за някакъв "златен пръст" в НС и т.н. Затова няма как да се изисква от журналистите да не задават въпроси, особено провокативни.

Ако партията е обещала нещо и вие питате защо не го е изпълнила, и вие питате – това не е провокативен въпрос.

Ако се кани един политик, идеята е избирателите да могат да изберат, да разберат какво да очакват от него в следващите четири години.

Много интересно е, че този вид политици викат най-често на жени журналистки. Когато има двойка водещи, те се опитват да разделят двойката и така да приканят единия водещ да е на тяхна страна. В крайна сметка се получава нещо изключително непродуктивно и за тях, защото такова поведение временно действа, пали някакви хора да отидат да гласуват, но в политически план не действа.

А и гражданите вярват много повече на журналистите, отколкото на политиците. По една много проста причина – който държи въпросите, винаги ще има по-голямо доверие. Просто не мога да разбера как може да се пита защо журналистите питат. Все едно да питате защо лекарите лекуват."

Когато събеседникът идва, за да те напада

"Проблем е, че такива гости не могат да бъдат изгонени от дебати в платена или дори неплатена форма. Дори и гостът да се държи арогантно. По закон трябва да бъдат изтърпявани и това трябва да се промени. Да не говорим, че има лидери на партии, които забраняват на техните членове да ходят в определени телевизии. Това е абсурдно. Политиката е свободно сдружаване на хора. И изведнъж стои един човек като Слави Трифонов на дивана си вкъщи и почва да ви разхожда като пионки и да ви казва – няма да ходите на други дивани. Това е забрана на словото и то партийна забрана. Никой няма право да го прави. Затова политиците трябва да имат предвид, че такива жестове ние, като избиратели, дори и да харесваме дадена политика, като разберем, че някой  се държи към съпартийците си като към служители във фирма и им забранява да говорят, ами това е доста проблемно. ГЕРБ също имат подобен тип поведение."

Безплатните диспути, обществените медии, маргиналните партии и въпросът "Да им задавам ли неудобни въпроси"

"Полето за политици с криминално минало или ментални проблеми е отворено максимално. Това е проблем. Въпросът е как хем хората на този фон да знаят, че има и малки партии, защото там някъде може да седи и доброто, помним как преди години Христо Иванов не беше допускан до БНТ, защото партията му не беше в НС. Т.е. тези формати явно не бива да са забранени. Същевременно трябва да има добра журналистика по време на тях. Не бива никой да бъде оставян безкритично да си говори каквото реши. Когато ние слушаме един диспут, ухото ни не дели платената от безплатната форма. Ако аз днес ви смеся по време на диспут с хора, които вярват в извънземни, защото вие не сте ги опровергали, това ще породи у мен недоверие към вас, като журналист, и утре ще пренеса същото недоверие и към предаването, което водите. Това е фатално за журналистите, защото техният образ остава от такъв тип дебати. Журналистите са там, за да питат, а не за да мерят секундите в един диспут."

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Невидимите жени: Непроучването на женското здраве като етичен въпрос

Векове наред жената е била обект на медицински интерес главно заради нейните репродуктивни способности и възможността да роди и отгледа здрави деца. Невидимите за медицината жени или как съвременната наука съзнателно пести от познание как женското тяло реагира на лекарства и терапии – разговор във "Време за наука" с журналистката в сферата..

публикувано на 27.05.25 в 11:47

Водещ, създаден с изкуствен интелект, в пресцентъра на фестивала "Арлекин"

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката. Виртуалният водещ на новинарски емисии Тео, създаден с изкуствен интелект за Великденския концерт на участници от конкурса "Киното – моя любов, моя песен", част от Международния младежки медиен фестивал "Арлекин", ще се материализира отново във Варна. Обръщението на Тео..

публикувано на 27.05.25 в 11:19
Ядреният тест „Касъл Ромео“ на атола Бикини.

Гласът на времето още говори с взривове

Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско..

публикувано на 26.05.25 в 13:29

Как малка българска компания прави хранителни продукти от бирен остатък

В днешното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" ви срещаме с един от водещите иноватори в устойчивото предприемачество – Денимир Димитров , основател и изпълнителен директор на "Zero Wave", компания с мисия да превръща отпадъци в ценни ресурси. Освен това, той е сред основателите на сдружение "Нулев отпадък България", което..

обновено на 26.05.25 в 10:24

Фолклор и традиции събират етносите в Лозница на едно място

В Лозница днес стартира третото издание на фестивала на етносите под наслов "На една синия, от една паница – под Лозница" . В градския парк ще бъдат представени обичаите и традициите на различните етнокултурни общности в Лудогорието. Фестивалът се организира по проект "Етнокултурното многообразие и културното наследство на Лудогорието", изпълняван от..

публикувано на 26.05.25 в 09:23