Във време на все по-силна поляризация и политическо напрежение световното кино не остава безучастно. Това личи, както сред очакваните претенденти за наградите "Оскар", така и в селекцията на 38-ото издание на Киномания.
"Стадото", с който се открива Киномания на 13 ноември в Зала 1 на НДК, носи ако не пряко политическо послание, то със сигурност такова, което засяга живота ни заедно. Филмът на Милко Лазаров се занимава със способността ни да приемем различието и с начините, по които нетърпимостта към другите може да се окаже пагубна за самата уж отбраняваща се общност.
Далеч по-откровено политически е "Слухове", в който гледаме Кейт Бланшет на 16 ноември в Кино "Люмиер". Режисьорите Гай Мадин, Евън Джонсън, Гейлън Джонсън ни срещат със седемте лидери на най-богатите демокрации в света. Вместо легитимност и сериозен дебат на екрана виждаме комичен прочит на провала на институциите и превръщането на политиката в тържество на некомпетентността.
Само ден по-късно, отново в кино "Люмиер" се сблъскваме с провокативните Kneecap – ирландското хип-хоп трио, кръстено на жесток метод за улична саморазправа. Напористите рапъри Лиъм, Нишa и Джей Джей и тяхната енергична музика неочаквано се превръщат в символ на движението за граждански права, посветено на запазването на родния им език. Филмът за този музикално-политически феномен е именно ирландското предложение за "Оскар".
Отличеният със Златна мечка от Берлинале "Дахомей", излъчен от Сенегал да се състезава за наградите на Филмовата академия на САЩ, също се занимава с дълбоко политическата тема за артефактите, изнесени от териториите си на произход към колониалните метрополии. Филмът на Мати Диоп проследява дебата около 26-те съкровища на Кралство Дахомей, които са на път да напуснат Париж и да се върнат в родната си страна – днешната Република Бенин.
Италиано-белгийско-българската историческа продукция "Берлингуер. Голямата амбиция" пък ще "удвои" пространството на Зала 1 на 22 ноември. От една страна, защото тъкмо там ще се състои премиерната прожекция и среща с режисьора Андреа Сегре и българския екип на филма. От друга – публиката ще го види преобразено на екрана като Кремъл. Разказът за събитията от началото на 70-те години, белязали италианската политика, звучи особено знаково именно през ноември, така важният за най-новата история на България месец на "промените".
В рамките на Киномания предстои да видим още една политическа драма, този път от Бразилия – Аinda Estou Aqui ("Все още съм тук") – който също ще се бори за чуждоезичния "Оскар". Потресаващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта, базиран на мемоарите на критика на военната диктатура Рубенс Пайва, филмът носи внушението, че семейството и времето са най-сигурният лек за всяка болка.
"Момичето с иглата" пък е датското предложение за "Оскар", което разказва за борбата за оцеляване на млада работничка в Копенхаген след Първата световна война. Вдъхновен от реални събития и режисиран от Магнус фон Хорн, филмът подхожда с емпатия към отритнатите жени и рисува внимателно историите им, които ги свързват съдбовно.
38-ото издание на Киномания се организира от НДК и фондация "Имам идея" с подкрепата на Министерство на културата, ИА "Национален филмов център" и Столична община.
За филмите с особено силни позиции в тазгодишната програма на Киномания е разговорът в "Артефир" на Димитрина Кюркчиева с Хермина Азарян – организатор и програматор на фестивала.
Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg