Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александра Петкова: Моят проект допълва теорията на Келвин за константните вълни

Александра Петкова на връчването на наградите в Катовице
Снимка: личен архив

Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица.  Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва май месец догодина в Кълъмбъс, Охайо. 

Научният труд на Александра Петкова оборва безапелационно Теорията на Келвин за константните ъгли, които оставят следите от кораби в морето. За своя проект, който представя експериментално и теоретично изследване на ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове, тя разказва в ефира на и предаването "Следобед за любопитните" . 

"Проектът, с който спечелих конкурса, е "Експериментално и теоретично изследване на корабни вълни" и по този труд работих от преди две години за Конкурса на младите естествоизпитатели, който се проведе в Грузия. Това явление, което изследвам, а именно вълните, които се получават след движещи се обекти във водата. Идеята е да се изследва ъгълът, който се получава от тези V-образни следи. 

За дълъг период от време хората са мислели, че този ъгъл е константен, независещи от никакви параметри на кораба, например като скорост или дължина и съответно всички обекти, които се движат във водата, са моделирани по един начин. Само че още около 2000 година хората са забелязали, че има следи, които са по-тесни от този ъгъл на Келвин и първоначално са си помислили, че чисто и просто това е заради операции в сателитните изображения, но в последствие се оказва, че това май не е точно така. Затова и аз изследвах този нов режим, защото той би показал именно, че Теорията на Келвин за константните ъгли е непълна. Аз не съм първата, която е забелязала това разминаване, но пък първа започнах експериментално да проучвам процеса. Целта на проучването ми бе да направя теоретичен модел, който да проверя чрез изследвания. Моделът, който изработихме, е най-добрият до момента", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Александра Петкова. 

Разработването на точна формула за ъглите, които ще получим при въвеждането на параметрите – скорост, дължина и вид на вълната – ще подпомогне оптимизацията при изработването на новите плавателни съдове, допълва тя. Разработената теория, според нея е най-приложима при съдове, които се движат с по-високи скорости. Първоначално проектът Александра Петкова разработва с Петър Петров от Варна. Разработката и експерименталните проучване на българката допълват теорията на Келвин за константните вълни, а това има и своето бъдещо приложение.

Александра ПетковаАлександра Петкова има още една година до завършването на средното си образование. След това е решила да следва теоретична физика във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Предстои ѝ участие в Международния турнир на младите физици. Младата Александра обича и музиката и рисуването, които ѝ доставят удоволствие. "По-добре рано да положиш усилия, за да получиш и резултати", споделя българският талант. От малка тя е привлечена от експериментите и опитите и още тогава се насочва към науката. В момента тя работи и по други проекти, които ще представи в бъдеще.

Европейският конкурс за млади учени (EUCYS) е един от най-елитните научни конкурси за ученици в света и е финансиран по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз "Хоризонт Европа". България участва от 1997 г., като учениците, конкуриращи се за европейските отличия, първо преминават през Националния конкурс "Млади таланти", организиран от Министерството на образованието и науката. София беше домакин през 2019 г. През 2025 г. домакинството поема Рига. 

Целия разговор на Ани Костова с Александра Петкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04