Красимир Стоев: Очаква ни мека зима с повече валежи

"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам по-динамичните обстановки, които за България са свързани с преминаването на Средиземноморски циклони. Такава беше и моята дисертация на тема: "Средиземноморските циклони и опасните метеорологичния явления". При тези условия е трудно да се прогнозира времето, но прогнозата е важна за обществото, за да може да се направи предварителна превенция. 

Преди много, много години една златна есен в началото на октомври един ден наблюдавах едновременно жълти листа и обилен снеговалеж. Това предизвика много въпроси, на които исках да си отговоря. Още от шести клас знаех, че искам да уча метеорология", лазказва в ефира на "Следобед за любопитните" синоптикът Красимир Стоев. За реализирането на своята детска мечта Красимир Стоев завършва Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". "Човек, който обича природата, има завършен Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", може да стане синоптик", акцентира Стоев. 

На 6 май 1956 г., преди 68 години, в България е издадена първата гражданска прогноза за времето, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). НИМХ е главен изпълнител на научните изследвания и на оперативните дейности у нас по метеорология, агрометеорология и хидрология. Тези дейности следват стандартите в нормативните документи на Световната метеорологична организация (СМО) към ООН. 

Красимир Стоев подробно обяснява какво означава гражданска прогноза, тази която години наред слушателите слушат в края на всяка емисия на БНР. През годините се е развивала науката, а целта на експертите е да приведат данните от науката по разбираем начин до широката аудитория. Българските синоптици използват данните на Европейския център за средносрочни прогнози, който се намира в Англия, където всеки 12 часа правят изчисления на уравненията на геофизичната хидродинамика и благодарение на много информация, числовото моделиране и старите методи, се изготвя и реалната синоптична прогноза. 

Прогнозите с годините стават все по-точни и реални. В България има 48 синоптични станции, които на всеки 3 часа изпращат реална информация за времето по региони, като тя се кодира със специален код, който е част от езика на синоптиците. "Затова сега, ако ми подадете информация от която и да е точка на света, аз мога да ви кажа какво е времето там", споделя Стоев. След това тази информация се нанася на географски карти, систематизира се, обобщава и отстранява грешките, ако има такива, и в рамките на два часа трябва да се напишат тези пет изречения за прогнозата.

"Да, наистина трудно се подготвя достоверна дългосрочна прогноза. Тя се изработва по-продължително време. Всички метеорологични служби по света влагат много средства във възможностите за изработка на прогнози за целия сезон, съобразено и с възможните грешки, защото в атмосферата няма сто процента сбъдване. За България е много по-трудно, защото имаме Черно море – 0 метра надморска височина, до Мусала – 3000 метра, като по средата е Стара планина. Трудно се прогнозира за по-дълъг период времето при такива географски дадености, но ние се стремим към това. 

Предстоящият зимен сезон ще се определя от циркулации, характерни за умерените ширини, на които се намира и България. Очаква се зимата да бъде със среднодневни температури, близки и малко по-високи от обичайните, и сезонни валежи – около и над климатичните норми. Т.е. очаква ни мека зима с повече валежи", обобщава в предаването "Следобед за любопитните" синоптикът Красимир Стоев. 

Зимата на настоящата година, според него ще бъде по-студена от миналогодишната, но не по-студена от много други зими, наблюдавани в България.

Целия разговор на Ани Костова с Красимир Стоев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив