Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски държави през 1954 г.
Във връзка със 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-годишнината от пълноправното членство на България в организацията Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, с подкрепата на Министерството на образованието и науката и Националната пътна карта за научна инфраструктура – ЦЕРН, организират изложба, посветена на настоящето и бъдещето на ЦЕРН, българското присъствие в различните изследователски и образователни програми и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес.
Изложбата ще остане експонирана и следващата седмица във фоайето на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Това е поводът екип на предаването "Следобед за любопитните" да гостува на факултета.
За българските постижения и ЦЕРН в предаването говорят: проф. дфзн Георги Райновски, декан на Физическия факултет и координатор на Националната пътна карта за научна инфраструктура – ЦЕРН, проф. дфзн Леандър Литов, българският представител в Съвета на ЦЕРН и ръководител на групата по CMS от СУ “Св. Кл. Охридски”, доц. д-р Пламен Яйджиев, ИЯИЯЕ (Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика) - БАН, участник в експеримента CMS. Доскорошен заместник на председателя на борда на институтите, участващи в мюонната система (Deputy Muon IB chair), доскорошен заместник тим лидер на групата от ИЯИЯЕ в CMS (Sofia-INRNE Deputy team leader), доц. д-р Венелин Кожухаров, ръководител на групата по ALICE от СУ “Св. Кл. Охридски”, доц. д-р Мариян Богомилов, ръководител на катедра “Атомна физика” към Физическия факултет на СУ и ръководител на групата по експериментите SHINE и SND от СУ “Св. Кл. Охридски“.
"При откриването на изложбата основен гост е проф. Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН, говорещо за значението, което нашите колеги отдават на ролята на българските учени в организацията. В рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура България се присъедини към четири експеримента. Аз ръководя групата, която провежда изследвания на експеримента ISOLDE. Това е ядренофизичният експеримент в ЦЕРН, който се занимава с изучаването на екзотични ядра т.е. такива, които не могат да бъдат синтезирани на друго място", разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Райновски – декан на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
"През годините ние сме доказали с работата си, както и с нивото на подготовка на младите ни колеги, че сме на високо ниво в областта на физиката. Българското участие в ЦЕРН е много повече от 25 години, тъй като ние започваме сътрудничеството с тази организация някъде още през 1954 година – първият наш участник е проф. Иван Златев от Физическия факултет. Първото ни сътрудничество е в областта на теоретичната физика, с първата група учени около акад. Иван Тодоров от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. След това България пряко участва в експерименти на ЦЕРН, при това с произведена в България апаратура", разказва в ефира на БНР проф. Леандър Литов.
Проф. Леандър Литов провежда изследвания на Серпуховския ускорител и от 1992 г. на ускорителния комплекс в ЦЕРН. Член е на колаборацията CMS от основаването ѝ е ръководител на колектива от СУ, участващ в изследванията, провеждани на Големия адронен колайдер. Проф. Леандър Литов е член на различни научни съвети и бордове, в това число е председател на борда на институтите на RPC CMS колаборацията (2011 – 2016) и заместник-председател на Борда на колаборацията CMS (от 2019), член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Финансовия комитет и Съвета на ЦЕРН.
"Тези 25 години участие на България в работата на ЦЕРН е и в резултат на съвместната работа между учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и колегите от Физическия факултет. В началото започнахме съвместната работа не много голяма група по изработката на неколкостотин камери за регистрация на мюони. Тези камери представляват устройство два на два метра устройство, в което има много електронни елементи, като всеки един регистрира преминаването на един мюон през тази камера. Целта е да се извадят именно мюоните от тези милиони импулси", разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. д-р Пламен Яйджиев, ИЯИЯЕ (Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика) - БАН, участник в експеримента CMS.
В института на БАН, сподели той, разполагаме с работилница и лаборатории, където съвместно с колегите работихме по изработването на детайлите. Проф. Яйджиев подробно разказва за работата на нашите учени, като подчертава, че в науката много от нещата се вършат ръчно.
"В последните години, се занимавам с обучението на млади учени, които да поемат по стъпките на българските учени и да продължат своята работа. Като част от това обучението е и заниманието с научни експерименти в областта на физиката. Аз самият участвам в два експеримента – единият е ALICE в ЦЕРН, който е експеримент на Големия адронен колайдер и изучава поведението на частиците в т. нар. "силно взаимодействие", т.е. как частиците образуват заедно протони и неутрони, и по-сложни структури. Това във физиката е още неразбран процес.
И другото нещо, с което се занимавам, е един експеримент извън ЦЕРН, който е в Националната лаборатория в Италия. Той е посветен на изучаването на фундаменталните въпроси за Вселената, а именно въпроса за тъмната материя, нейната структура и как тя взаимодейства с познатото нам вещество", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Венелин Кожухаров от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Подробно той разказва за работата си в двата експеримента.
"Изложбата ще може да се види до края на следващата седмица – тук във Физическия факултет. Тя показва по интерактивен начин, какво представлява ЦЕРН и какво е българското участие при изследванията. Аз съм участник в два от експериментите, които не са толкова големи и мащабни като ALICE и CMS. Единият се казва SHINE, а другият е SND. Но и двата експеримента имат за задача да изследват, макар и от различен ъгъл, най-малката частица неутриното. Това е частицата, която единствено участва в слабо взаимодействие и това е причината ние трудно да го регистрираме.
Такъв източник на неутриното е Слънцето – и то много мощен. За всяка секунда през всеки квадратен сантиметър преминават десетки милиарди неутрина, тук на Земята, и някои от тях ние успяваме да регистрираме. Защо е интересна тази частица – ние и до момента не знаем каква е масата на тази частица, а вероятно именно в неутриното се крие отговора на въпроса защо имаме толкова материя, а не виждаме антиматерия", разказва доц. д-р Мариян Богомилов, ръководител на катедра “Атомна физика” към Физическия факултет на СУ. Това са огромни експерименти, а отговорите на въпросите, които си задават учените, може би ще дойдат в следващото десетилетие", допълва той.
Главната задача на ЦЕРН е да разбере от какво е изградена Вселената и как функционира, като провежда изследвания на световно ниво в областта на фундаменталната физика. Учените в ЦЕРН предоставят уникален набор от съоръжения за ускоряване на частици, които позволяват провеждането на изследвания на границите на човешкото познание по екологично отговорен и устойчив начин.
ЦЕРН обединява хора от цял свят, за да разширява границите на науката и технологиите в полза на всички, а също и обучава нови поколения физици, инженери и техници, и ангажира всички граждани в научните изследвания и в ценностите на науката.
Днес ЦЕРН има 24 страни-членки, 8 асоциирани членки и протоколи за сътрудничество с още 48 страни, като отдавна е надраснала своите формални граници и от европейска вече е световна лаборатория, с 2300 постоянни сътрудници, над 1000 стипендианти и близо 13 000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят.
Над 100 български специалисти сътрудничат с ЦЕРН. Това са учени, инженери и техници от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институт за информационни и комуникационни технологии и Института по роботика на БАН, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Националния център по радиобиология и радиационна защита участват активно в научни изследвания провеждани в ЦЕРН и така допринасят съществено за получаването на нови резултати за устройството на Вселената.
Основният проект на ЦЕРН е Големият адронен ускорител (колайдер) (LHC), протон-протонен колайдер с максимална проектна енергия 14 TeV, а провежданите с него експерименти се състоят в анализ на продуктите, получени при сблъсък на ускорените частици. Четирите основни детектора на частици са разположени в подземни шахти.
Първият експеримент Големият адронен ускорител е проведен на 5 септември 2008 г. Проектът LHC направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици. Първият успех на експериментите на колайдера беше откриването на бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици.
ЦЕРН развива и образователни програми, поддържа инициативата за свободен достъп до научна информация (Open Access), а създаденият в него World Wide Web промени човешкото развитие.
Всички разговори от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковите файлове.
Снимки – Физически факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
В края на август (27-30 август) новосъздадената танцова компания Surdce ще представи в Proposition Gallery, Лондон, премиерата на спектакъла “Самодива” –..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
Държавната опера в Стара Загора навършва 100 години с премиера на спектакъла "Цар Калоян" на сцената на Античния форум "Августа Траяна" – на 17 и 18..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg