Могат ли промени в законодателството по отношение на сечта и на строителството в горските територии да превърнат 17% от горите на България в просеки и пътища?
В "Нашият ден" чуваме мнението на Тома Белев, горски експерт, представител на инициативата "Зелени закони” и съпредседател на "Зелено движение".
На телефонната линия на предаването се включва и Кирил Ташев, представител на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните.
Министерството на околната среда и водите все още не е изпратило своя отговор на въпроса дали ще разпореди да се извършват процедури за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда и по оценка за съвместимост с целите на екологичната система от защитени зони на ЕС "Натура 2000".
По думите на Белев предвидените промени целят да приведат в употреба специални големи машини, непригодни за типа гори в България.
"Горското стопанство у нас не работи така. Няма такава традиция в лесовъдството. Това е проблем по отношение на услугите, които ни предоставят горите", категоричен е Белев.
Горският експерт изтъква, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН е изпратили становище , в което застъпва тезата, че този тип машини ще застрашат живота, видовете и водите в горите.
Според Белев ограничението за 17 % просеки възлиза на 600 000 хектара горска площ, която няма как да бъде отчетена.
Кирил Ташев се присъединява към разговора, за да съобщи, че според анализ на Изпълнителната агенция по горите нашите горски територии в момента са в едно от най-добрите си състояния, що се отнася до биоразнообразие, площ и запас. Това, по думите на Ташев, е заслуга на провежданите през последните години горски политики, както и на гражданската активност и работата на лесовъдите.
Сериозните предизвикателства, които трябва да бъдат овладени, са горските пожари и съхненето на иглолистните гори, допълва Ташев.
Експертът отрича твърдението, че промените ще доведат до изсичане на 600 000 хектара гори. Площите за просеки и пътища са в размер между 200-250 хектара сочи справка в информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
Голите сечи възлизат на 0,1 % или 5 000 хектара, а общата площ на всички видове сечи се простира върху 160 000 – 190 000 хектара – около 4 % от общата горска територия на страната, заявява Ташев.
През годините горите у нас са стопанисвани и вече има изградена пътна мрежа за преминаване на техника и работа с въжени линии, затова въпросните 17 % просеки няма да бъдат изграждани от нулата, подчертава Ташев.
В отговор Белев заявява: "Ако досега целта на лесовъдството беше да намерим дървото на бъдещето, да се грижим за него, да стане голямо, да стане най-добрия материал, сега вкарваме едни машини, които нямат тази цел. Те имат цел добив на дървесина. Да казваме, че за 100 години не сме добивали едра строителна дървесина не е вярно. И в момента ползваме такава дървесина и без тези машини. Премахваме погледа върху дървото и насочваме поглед върху целулозата."
Ташев отвръща, че от малко над 5 млн. кубика дървесина, добивана в България, близо 4 млн. излиза под формата на дърва за горене. Това, по думите на Ташев, са ниски цели, които лесовъдите не могат да си позволят да поддържат.
В процеса на разработване на промените са проведени много срещи и общественото обсъждане продължава, заявява Ташев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" слушателите се срещнаха с журналистката и писателка Ирина Вагалинска , автор на романа "Деултум посреща Свирепия". Разговорът разкри вдъхновението зад нейното творчество и пътя, по който археологията постепенно се превърна в нейна страст и мисия. Преди няколко години Вагалинска издаде..
"Няма такова нещо като празно пространство или празно време . Винаги има нещо за гледане, нещо за слушане. Всъщност колкото и да се опитваме да създадем тишина , не можем", казва един от най-влиятелните композитори, авангардисти и теоретици — Джон Кейдж . Технологиите, които той използва в арт инсталациите си, често зависят от сензори , улавящи..
България въвежда еврото от 1 януари 2026 година. До 31 януари и левът, и еврото ще бъдат в обръщение едновременно. От 1 февруари 2026 г. плащанията ще се осъществяват единствено в евро. В "Нашият ден" гостува Теодор Палев , директор на Дирекция "Операции" в Общинска банка. Палев обяснява как ще се случи преходът от лева към еврото, какво се..
След броени часове започва четвъртото издание на Варненския фестивал на науката. Какво ще могат да видят варненци и гости на града в четирите фестивални дни, разказва Любов Костова , директор на фестивала, съосновател и управител на фондация "Красива наука". Организаторите обещават един абсолютно необичаен фестивал на науката. Голяма част от..
80-годишнина празнува най-старото висше техническо училище у нас – Техническият университет в София. Какви възможности дава днес инженерното образоване разказва Владислав Прелезов , ръководител връзки с обществеността на Техническия университет.
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и..
По случай Световния ден за борба с инсулта, в ефира на Lege Artis председателят на Асоциацията за инсулт и афазия, инж. Дорина Добрева , постави акцент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
