Могат ли промени в законодателството по отношение на сечта и на строителството в горските територии да превърнат 17% от горите на България в просеки и пътища?
В "Нашият ден" чуваме мнението на Тома Белев, горски експерт, представител на инициативата "Зелени закони” и съпредседател на "Зелено движение".
На телефонната линия на предаването се включва и Кирил Ташев, представител на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните.
Министерството на околната среда и водите все още не е изпратило своя отговор на въпроса дали ще разпореди да се извършват процедури за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда и по оценка за съвместимост с целите на екологичната система от защитени зони на ЕС "Натура 2000".
По думите на Белев предвидените промени целят да приведат в употреба специални големи машини, непригодни за типа гори в България.
"Горското стопанство у нас не работи така. Няма такава традиция в лесовъдството. Това е проблем по отношение на услугите, които ни предоставят горите", категоричен е Белев.
Горският експерт изтъква, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН е изпратили становище , в което застъпва тезата, че този тип машини ще застрашат живота, видовете и водите в горите.
Според Белев ограничението за 17 % просеки възлиза на 600 000 хектара горска площ, която няма как да бъде отчетена.
Кирил Ташев се присъединява към разговора, за да съобщи, че според анализ на Изпълнителната агенция по горите нашите горски територии в момента са в едно от най-добрите си състояния, що се отнася до биоразнообразие, площ и запас. Това, по думите на Ташев, е заслуга на провежданите през последните години горски политики, както и на гражданската активност и работата на лесовъдите.
Сериозните предизвикателства, които трябва да бъдат овладени, са горските пожари и съхненето на иглолистните гори, допълва Ташев.
Експертът отрича твърдението, че промените ще доведат до изсичане на 600 000 хектара гори. Площите за просеки и пътища са в размер между 200-250 хектара сочи справка в информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
Голите сечи възлизат на 0,1 % или 5 000 хектара, а общата площ на всички видове сечи се простира върху 160 000 – 190 000 хектара – около 4 % от общата горска територия на страната, заявява Ташев.
През годините горите у нас са стопанисвани и вече има изградена пътна мрежа за преминаване на техника и работа с въжени линии, затова въпросните 17 % просеки няма да бъдат изграждани от нулата, подчертава Ташев.
В отговор Белев заявява: "Ако досега целта на лесовъдството беше да намерим дървото на бъдещето, да се грижим за него, да стане голямо, да стане най-добрия материал, сега вкарваме едни машини, които нямат тази цел. Те имат цел добив на дървесина. Да казваме, че за 100 години не сме добивали едра строителна дървесина не е вярно. И в момента ползваме такава дървесина и без тези машини. Премахваме погледа върху дървото и насочваме поглед върху целулозата."
Ташев отвръща, че от малко над 5 млн. кубика дървесина, добивана в България, близо 4 млн. излиза под формата на дърва за горене. Това, по думите на Ташев, са ниски цели, които лесовъдите не могат да си позволят да поддържат.
В процеса на разработване на промените са проведени много срещи и общественото обсъждане продължава, заявява Ташев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:

Скандала с оставките в БиБиСи коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . Какво имаме "Имаме ситуация, която едновременно е много специфична за БиБиСи, като феномен, и същевременно надхвърля многократно конкретния проблем с кризата в БиБиСи . Мисля, че хората, които посочват, че в БиБиСи има криза ,..
Какво установи научното проучване, събрано в книгата "Медии и политика. Преплитане и влияние" на Илия Вълков, преподавател по журналистика в УНСС и водещ в програма "Хоризонт" на БНР. Демократични дефицити "Примерно там, където няма разделение на власт или където се губят границите, там, където няма взаимен контрол, там, където се овладяват..
Днес в рубриката "Мигранти с таланти" ви представяме Наталия Георгиева , която е от Одеса, Украйна, и е с корени на бесарабска българка. Завършва кулинарно училище за сладкарство в Киев и специализира в Западна Европа, където усъвършенства и надгражда своите кулинарни умения. В Украйна посвещава живота си на кулинарията, а когато пристига в България..
В рубриката "Темата на деня" на "Нашият ден" акцентът пада върху откриването на Фестивала на френския филм, част от програмата на "Киномания" . В студиото гостува Мария Конакчиева от Френския институт в България, която разказа за значението на събитието и състоянието на европейското кино днес. Конакчиева подчертава, че макар американското кино да..
За четвърта поредна година популярни български мъже разкриват чрез изкуство своята уязвимост в "Чуй гласа ми". Проектът насърчава говоренето за мъжкото ментално здраве в месеца на световната кампания #Мovember. Този път проектът представя нови лица, нови гласове и нови форми на изкуство, които отварят пространство за съпреживяване, грижа и..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база..
"Eтюди от жълтата къща" (превод Светла Кьосева, оформление Кирил Наги) се нарича дебютният роман на Кирил Наги, в който четем истории от България и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg