С отзвук от най-голямата конференция за климатичните промени COP29, която се проведе в Баку през ноември, в "Нашият ден" гостува Юлиян Попов, бивш зам.-министър на околната среда и водите.
В рамките на конференцията, в която участие взеха почти 200 държави, бяха приети редица текстове, свързани с овладяването на световната климатична криза.
По думите на Попов едно от най-важните приети решения се отнася до колективната количествена цел – утрояване на финансирането за климатичното действие за развиващите се страни до 2035 година.
Въпреки че България не успя да извоюва възможността да бъде домакин на COP29, Попов изтъква, че страната ни е успяла да привлече тазгодишната пленарната сесия на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC)– глобалната мрежа на представителите на науката климата. Тя отговаря за изготвянето на докладите, на базата на които се приемат политическите решения, пояснява Попов.
Ролята на България в климатичните политики вече е ключова, по думите на Попов. Страната ни е била координатор на източноевропейската група в ООН с представител Светлана Жекова, бивш служебен министър на околната среда и водите, заявява гостът. България се е включила в COP29 с голяма делегация, солиден павилион и богата програма, засягаща сферите икономика, наука и енергетика.
Политиките за климата в най-голяма степен се отразяват на икономиките на отделните държави, изтъква Попов и изброява част от резултатите от тези глобални решения – затваряне на въглищните централи, навлизане на електрическите автомобили, жилищната ефективност, употребата на соларни панели, нов тип енергийни пазари.
Поставената нова финансова цел, която предвижда богатите страни (в това число и България) да оказват финансова подкрепа на бедните страни за справяне с климатичните промени. Договорената сума е 300 млн. долара годишно, като важно предизвикателство, според Попов, е съвестното управление на тези средства.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
Насочваме внимание към живота на мигрантите в България в Международния ден на мигрантите. В "Нашият ден" чуваме гласа на Бисрат Можо , имигрант от етиопски произход, с когото говорим за чувството на безопасност, за толерантността и дискриминацията в обществото ни. Бисрат живее нормално, общува с образовани и добронамерени хора и..
Д-р Лъчезар Томов , преподавател по информатика, информационни технологии и история на науката в Нов български университет, човек с дългогодишен опит като учител в българското средно училище и баща на 16-годишната Ема, разказва в "Нашият ден" за проблемите на средното ни образование , пречупени през случки от битието му на родител. Защо..
В предаването "Време за наука" гостува доц. Боряна Ангелова-Игова , която споделя своите впечатления и анализи за настоящото състояние на спорта в България. Тя изразява оптимизъм, като отбелязва, че изминалата година е била изключително успешна от спортна гледна точка. Карлос Насар: Чакат ме нови предизвикателства, изтощен съм от емоции..
Децата и техните права често остават на заден план, когато става въпрос за климатичната криза. Според Иван Куцаров от мрежата за гражданско действие "БлуЛинк", именно този аспект е във фокуса на новия проект "Околна среда, права и деца". В интервю за предаването "Време за наука" той обяснява как климатичните проблеми и правата на децата са тясно..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg