Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нов вид мухоморка откриха учени в софийския "Западен парк"

широковолвена мухоморка - Amanita amplivelata

Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (БАН) са направили значимо откритие в "Западен парк" в столицата София. 

Екип под ръководството на доц. д-р Борис Асьов, съвместно с колеги от Турция, Франция и Чехия, е идентифицирал нов за науката вид мухоморка.

"Този проект започнахме преди няколко години и решихме да се фокусираме точно върху мухоморките, тъй като те имат много важно значение. Едни от тях са много отровни, дори смъртоносно, а други, точно обратното, са едни от ценените, ядливи гъби. Този род гъби не е добре проучен и за това се фокусирахме върху него. 

За голяма наша радост БАН и Турският съвет за научни изследвания ни подкрепиха. Тази работа ще продължим, тъй като имаме и други открития, които за момента все още не са публикувани. Целта ни е да добием представа какво точно имаме от този род по нашите географски ширини. 

Това е гъба (широковолвена мухоморка – Amanita amplivelata), която не е била виждана досега в Европа и е отделен вид. Булката гъба е един от най-известните видове ядливи мухоморки, – разяснява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борис Асьов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. –

Мухоморката е от вида микоризни гъби, които не подлежат на култивиране", допълва той.

Целия разговор на Ани Костова с доц. Борис Асьов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – доц. д-р Борис Асьов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35