Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нов вид мухоморка откриха учени в софийския "Западен парк"

широковолвена мухоморка - Amanita amplivelata

Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (БАН) са направили значимо откритие в "Западен парк" в столицата София. 

Екип под ръководството на доц. д-р Борис Асьов, съвместно с колеги от Турция, Франция и Чехия, е идентифицирал нов за науката вид мухоморка.

"Този проект започнахме преди няколко години и решихме да се фокусираме точно върху мухоморките, тъй като те имат много важно значение. Едни от тях са много отровни, дори смъртоносно, а други, точно обратното, са едни от ценените, ядливи гъби. Този род гъби не е добре проучен и за това се фокусирахме върху него. 

За голяма наша радост БАН и Турският съвет за научни изследвания ни подкрепиха. Тази работа ще продължим, тъй като имаме и други открития, които за момента все още не са публикувани. Целта ни е да добием представа какво точно имаме от този род по нашите географски ширини. 

Това е гъба (широковолвена мухоморка – Amanita amplivelata), която не е била виждана досега в Европа и е отделен вид. Булката гъба е един от най-известните видове ядливи мухоморки, – разяснява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борис Асьов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. –

Мухоморката е от вида микоризни гъби, които не подлежат на култивиране", допълва той.

Целия разговор на Ани Костова с доц. Борис Асьов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – доц. д-р Борис Асьов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10