Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките (БАН) са направили значимо откритие в "Западен парк" в столицата София.
Екип под ръководството на доц. д-р Борис Асьов, съвместно с колеги от Турция, Франция и Чехия, е идентифицирал нов за науката вид мухоморка.
"Този проект започнахме преди няколко години и решихме да се фокусираме точно върху мухоморките, тъй като те имат много важно значение. Едни от тях са много отровни, дори смъртоносно, а други, точно обратното, са едни от ценените, ядливи гъби. Този род гъби не е добре проучен и за това се фокусирахме върху него.
За голяма наша радост БАН и Турският съвет за научни изследвания ни подкрепиха. Тази работа ще продължим, тъй като имаме и други открития, които за момента все още не са публикувани. Целта ни е да добием представа какво точно имаме от този род по нашите географски ширини.
Това е гъба (широковолвена мухоморка – Amanita amplivelata), която не е била виждана досега в Европа и е отделен вид. Булката гъба е един от най-известните видове ядливи мухоморки, – разяснява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борис Асьов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. –
Мухоморката е от вида микоризни гъби, които не подлежат на култивиране", допълва той.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Борис Асьов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – доц. д-р Борис Асьов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
