Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Вида Вукоя: Писмеността е основно културна единица, а не политическа

Снимка: стоп кадър YouTube

Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата – в една доста близка, но и не чак толкова добре позната за нас страна – Хърватия – потвърждава това.

Днес в Хърватия се използва латиницата, но глаголицата, а отскоро и кирилицата, са под закрилата на държавата като част от културната история и идентичността на хърватския народ.

В предаването "За думите" проф. Вида Вукоя от Старославянския институт в Загреб разказва за твърде сложната съдба на азбуките в родината ѝ и горчивия привкус, който политиката внася в разговора по темата.

Проф. Вукоя беше сред гост лекторите на втория Международен форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе тази година в София по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. Темата на доклада на проф. Вукоя беше "Кирилската писменост в хърватската култура". Оказа се, че историята с азбуките и езиците в близката ни славянска страна е особено сложна, преплетена с политически противоборства, които не са заглъхнали до наше време.


Този много различен поглед към двете славянски и български като произход азбуки, с които се гордеем и идентифицираме, е много полезен, защото отново ни напомня, че истината трябва да се отстоява със знание, добросъвестен труд и постоянство. Виждаме и колко различна може да е историята на един и същи културен феномен като общата ни азбука в различен исторически контекст.

"Хърватия е най-известна с глаголицата. Ние сме я използвали повече от 1000 години. По-малко се знае, че през тези хиляда години сме използвали и кирилицата. Глаголицата за нашата култура е преобладаващата писменост. На нея са изписани повече документи и тя е била използвана в повече географски области. Но е много важно да се отбележи, че и двете писмености постоянно са били в употреба в рамките на тези хиляда години." – казва проф. Вукоя.

"Също така е важно да се отбележи, че в хърватската култура не е имало съревнование между тях. Точно обратното, глаголашите, както обикновено наричаме тези, които са използвали славянските писмености в Хърватия, обикновено са използвали и са познавали много добре и двете писмености – и глаголицата, и кирилицата. Например средновековните писари и нотариуси са записвали законите, завещанията или различните юридически текстове, а и текстовете за лична употреба, на глаголица или на кирилица, в зависимост от това какво е било необходимо на клиента или на семейството, което се е нуждаело от този документ, в зависимост от това коя писменост им е била по-позната."

Чуйте цялото интервю с проф. Вида Вукоя в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Радостина Александрова

Учени създават човешка ДНК от нулата

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..

публикувано на 04.08.25 в 09:40

Една почти Божествена градина

Така определят Университетската ботаническа градина в Балчик Росен Мирчев и Асен Масларски. Водещите на "И рибар съм, и ловец съм" бяха поканени да гостуват там, за да се включат в празненствата по повод 70-годишнината на този паметник на културата и защитена местност по Закона за защитените територии, а наред с това и един от 100-те национални..

публикувано на 04.08.25 в 08:40

Астробиологията е наука на бъдещето

Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за  живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..

публикувано на 03.08.25 в 09:05
Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велес

Добре дошли във Велес

Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..

публикувано на 02.08.25 в 13:13

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40