Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място.
В "Нашият ден" чуваме гласовете на местните жители в лицето на Владислав Кардашимов и на Иван Тотковски.
Получаваме отговор по темата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Министерството на околната среда и водите.
Гост в студиото е Димитър Куманов от сдружение "Балканка", който коментира дали изграждането на язовира е единственото спасение от безводието в Ловешко и Плевенско.
Кардашимов и Тотковски подчертават, че информацията за изграждането на язовир "Черни Осъм" е достигнала до местните жители чрез медиите и досега нито един представител на властта не е посетил района.
И двата областни града страдат от огромни водозагуби, заявява Кардашимов, който е учуден от липсата на алтернативни решения и действия по водоснабдяването години наред.
Тотковски изтъква липсата на ясна информация как ще протече работата по изграждане на язовира – точно местонахождение на проекта, преместване на земни маси, транспорт на материали и въздействие на всички тези фактори върху живота на местното население.
Гостът в студиото Димитър Куманов, който следи всички големи водни проекти в България, подкрепя опасенията на местните жители за рисковете от изграждането на язовир "Черни Осъм". По думите на експерта със сигурност подобен проект ще окаже негативно екологично влияние в Централния Балкан.
Куманов акцентира върху това, че изграждането на язовир би отнело 15-20 години предвид безкрайните административни процедури, потенциалната съпротива на активисти и местни жители, техническото време за проектиране и строителство.
Гостът посочва за пример язовир Луда Яна, който е процес на изграждане вече 15 години и още не е пуснат в действие.
Куманов изразява своята сигурност, че язовир "Черни Осъм" не е крайно необходим за справяне с водната криза в района.
В отговор на въпроса дали проектът застрашава Националния парк "Централен Балкан" и биосферния резерват "Стенето" Министерството на околната среда и водите заявява: "Тъй като в министерството няма стартирала процедура по реда на екологичното законодателство, отговорът на този въпрос не може да се даде еднозначно. Нямаме информация за параметрите и точното местоположение на проекта за язовир Черни Осъм, за да можем да кажем дори и в предварителен порядък дали има рискове Национален парк "Централен Балкан" и биосферния резерват, както и други защитени територии."
Кардашимов и Тотковски коментират писмото, посочвайки къде се корени реалния проблем с водоснабдяването в общините Плевен и Ловеч.
Магистралният (отвеждащ) водопровод, който водоснабдява областните градове, е с изтекла давност и е силно компрометиран, по думите на Кардашимов.
Държавният ВиК холдинг е бил изготвил голям проект за подмяна на въпросния водопровод, който обаче е спрян, но крайно необходим, смята Кардашимов. Той настоява, че спешната реконструкция на най-компрометираните участъци на водоснабдителната мрежа в двете населени места е първата стъпка към решаване на проблема.
Чуваме материал от края на 2023 година на кореспондента на БНР в Плевен, в който Николай Ненков, бивш регионален министър, определя изграждането на язовира като дългосрочно решение. В репортажа Ненков говори още за 50 % водозагуби поради незаконни байпаси по водопроводната мрежа.
Куманов, на свой ред, определя строенето на язовири като "златна кокошка за българската хидротехническа мафия" и посочва негативни примери от цялата страна.
Експертът подкрепя алтернативните решения на местните за рехабилитация на системите и заявява, че има изградена водоснабдителна система от язовир Сопот с пречиствателна станция и питеен водопровод, но тя не е пусната по неясни причини. Днес съоръжението е разбито, но неговото реновиране е възможно решение, по думите на Куманов.
Отговорът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството гласи, че съществуващата водоснабдителна система "Черни Осъм" се използва за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общините Троян, Ловеч и Плевен, обслужвани от три ВиК оператора.
"Недостигът на вода за Плевен, Ловеч и Троян и множество малки населени места е свързан с драстичното намаляване на водните количества в периоди на крайно засушаване. Капацитетът на водоизточника се променя при нормални климатични условия", заявява министерството и допълва, че необходимостта от язовир се появява още през 60-те години.
През 80-те и 90-те са предприети дейности, които биват прекратени в начална фаза. През 2001 година е подписан меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда на Италия за изграждане на язовира. Разработката е била базирана на актуални към момента данни.
Поради изминалия дълъг период от редица нормативни, демографски, икономически промени, както и поради зачестили периоди на воден режим в района, Министерството на регионалното развитие и благоустройството вижда необходимост от актуализация на данните и нова икономическа и екологична оценка на проекта.
В рамките на бюджетната прогноза за 2025-2027 министерството предлага осигуряване на средства за водоснабдителна система "Черни Осъм", както и за реконструкция на магистрални водопроводи на територията на Ловеч и Плевен. Необходимо е да бъдат задействани редица процедури – включително за обществена поръчка и за екологична оценка.
Куманов изтъква, че в отговорите на двете министерства не фигурира най-важният компонент – хората, живеещи в района.
В края на разговора експертът заявява: "Безспорно хората в Ловеч и в Плевен също имат значение. Безспорно, преди да се премине към реализация на проект, който ще отнеме 15 години, първо трябва да се видят всички други решения и да се изследват всички други възможности, които са много по-кратки и ще решат проблема."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца са постъпили през последните две години – за това алармира Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет. Най-уязвимата група са младежите на възраст между 10 и 14 години. 99% от сигналите са за момичета, само 1% – за момчета. Ето какво сочи..
Как технологиите променят образователния процес, има ли екранен аутизъм и какви са предимствата на новото поколение в променящата се технологична среда – разговор във "Време за наука" с проф. дпн Милен Замфиров , декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Замфиров коментира..
Как изкуственият интелект подпомага работата на архитекта, научаваме във "Време за наука" от Денис Иванов . Утре от 19 ч. на сайта на СофтУни ще се проведе безплатен онлайн уебинар на тема "AI за архитекти – оптимизиране на проектирането и скъсяване на сроковете". По думите на Иванов изкуственият интелект трудно ще навлезе в административното..
Тюркян Али е директор на Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж, Великобритания и сред съоснователите на инициативата "Малката България". В "Нашият ден" разговаряме с нея за ролята на българските неделни училища в чужбина за съхранението на българското самосъзнание сред децата ни в чужбина и за обучението по български език зад..
Кои са външнополитическите приоритети на страната ни след последната стъпка на евроинтеграция – влизането ни в еврозоната и как върви напредъкът ни в интеграцията с ОИСР; каква в промяната в образователната система, която иска да реализира сегашното мнозинство и кои са резултатите, които трябва да бъдат постигнати с нея? На тези въпроси в "Нашият..
"Нощта на Allegra" на 16 юли ще събере на една сцена изявени европейски музиканти и млади български таланти, които уверено вървят по своя път към големите..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната..
Книгата " Европейско кино за нетрадиционалисти – кинорежисьорите "ЗА" дъгата" с автор Елица Матеева се занимава с филми със специфична тематика,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg