Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място.
В "Нашият ден" чуваме гласовете на местните жители в лицето на Владислав Кардашимов и на Иван Тотковски.
Получаваме отговор по темата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Министерството на околната среда и водите.
Гост в студиото е Димитър Куманов от сдружение "Балканка", който коментира дали изграждането на язовира е единственото спасение от безводието в Ловешко и Плевенско.
Кардашимов и Тотковски подчертават, че информацията за изграждането на язовир "Черни Осъм" е достигнала до местните жители чрез медиите и досега нито един представител на властта не е посетил района.
И двата областни града страдат от огромни водозагуби, заявява Кардашимов, който е учуден от липсата на алтернативни решения и действия по водоснабдяването години наред.
Тотковски изтъква липсата на ясна информация как ще протече работата по изграждане на язовира – точно местонахождение на проекта, преместване на земни маси, транспорт на материали и въздействие на всички тези фактори върху живота на местното население.
Гостът в студиото Димитър Куманов, който следи всички големи водни проекти в България, подкрепя опасенията на местните жители за рисковете от изграждането на язовир "Черни Осъм". По думите на експерта със сигурност подобен проект ще окаже негативно екологично влияние в Централния Балкан.
Куманов акцентира върху това, че изграждането на язовир би отнело 15-20 години предвид безкрайните административни процедури, потенциалната съпротива на активисти и местни жители, техническото време за проектиране и строителство.
Гостът посочва за пример язовир Луда Яна, който е процес на изграждане вече 15 години и още не е пуснат в действие.
Куманов изразява своята сигурност, че язовир "Черни Осъм" не е крайно необходим за справяне с водната криза в района.
В отговор на въпроса дали проектът застрашава Националния парк "Централен Балкан" и биосферния резерват "Стенето" Министерството на околната среда и водите заявява: "Тъй като в министерството няма стартирала процедура по реда на екологичното законодателство, отговорът на този въпрос не може да се даде еднозначно. Нямаме информация за параметрите и точното местоположение на проекта за язовир Черни Осъм, за да можем да кажем дори и в предварителен порядък дали има рискове Национален парк "Централен Балкан" и биосферния резерват, както и други защитени територии."
Кардашимов и Тотковски коментират писмото, посочвайки къде се корени реалния проблем с водоснабдяването в общините Плевен и Ловеч.
Магистралният (отвеждащ) водопровод, който водоснабдява областните градове, е с изтекла давност и е силно компрометиран, по думите на Кардашимов.
Държавният ВиК холдинг е бил изготвил голям проект за подмяна на въпросния водопровод, който обаче е спрян, но крайно необходим, смята Кардашимов. Той настоява, че спешната реконструкция на най-компрометираните участъци на водоснабдителната мрежа в двете населени места е първата стъпка към решаване на проблема.
Чуваме материал от края на 2023 година на кореспондента на БНР в Плевен, в който Николай Ненков, бивш регионален министър, определя изграждането на язовира като дългосрочно решение. В репортажа Ненков говори още за 50 % водозагуби поради незаконни байпаси по водопроводната мрежа.
Куманов, на свой ред, определя строенето на язовири като "златна кокошка за българската хидротехническа мафия" и посочва негативни примери от цялата страна.
Експертът подкрепя алтернативните решения на местните за рехабилитация на системите и заявява, че има изградена водоснабдителна система от язовир Сопот с пречиствателна станция и питеен водопровод, но тя не е пусната по неясни причини. Днес съоръжението е разбито, но неговото реновиране е възможно решение, по думите на Куманов.
Отговорът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството гласи, че съществуващата водоснабдителна система "Черни Осъм" се използва за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общините Троян, Ловеч и Плевен, обслужвани от три ВиК оператора.
"Недостигът на вода за Плевен, Ловеч и Троян и множество малки населени места е свързан с драстичното намаляване на водните количества в периоди на крайно засушаване. Капацитетът на водоизточника се променя при нормални климатични условия", заявява министерството и допълва, че необходимостта от язовир се появява още през 60-те години.
През 80-те и 90-те са предприети дейности, които биват прекратени в начална фаза. През 2001 година е подписан меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда на Италия за изграждане на язовира. Разработката е била базирана на актуални към момента данни.
Поради изминалия дълъг период от редица нормативни, демографски, икономически промени, както и поради зачестили периоди на воден режим в района, Министерството на регионалното развитие и благоустройството вижда необходимост от актуализация на данните и нова икономическа и екологична оценка на проекта.
В рамките на бюджетната прогноза за 2025-2027 министерството предлага осигуряване на средства за водоснабдителна система "Черни Осъм", както и за реконструкция на магистрални водопроводи на територията на Ловеч и Плевен. Необходимо е да бъдат задействани редица процедури – включително за обществена поръчка и за екологична оценка.
Куманов изтъква, че в отговорите на двете министерства не фигурира най-важният компонент – хората, живеещи в района.
В края на разговора експертът заявява: "Безспорно хората в Ловеч и в Плевен също имат значение. Безспорно, преди да се премине към реализация на проект, който ще отнеме 15 години, първо трябва да се видят всички други решения и да се изследват всички други възможности, които са много по-кратки и ще решат проблема."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:

Днес в рубриката "Мигранти с таланти" ви представяме Наталия Георгиева , която е от Одеса, Украйна, и е с корени на бесарабска българка. Завършва кулинарно училище за сладкарство в Киев и специализира в Западна Европа, където усъвършенства и надгражда своите кулинарни умения. В Украйна посвещава живота си на кулинарията, а когато пристига в България..
В рубриката "Темата на деня" на "Нашият ден" акцентът пада върху откриването на Фестивала на френския филм, част от програмата на "Киномания" . В студиото гостува Мария Конакчиева от Френския институт в България, която разказа за значението на събитието и състоянието на европейското кино днес. Конакчиева подчертава, че макар американското кино да..
За четвърта поредна година популярни български мъже разкриват чрез изкуство своята уязвимост в "Чуй гласа ми". Проектът насърчава говоренето за мъжкото ментално здраве в месеца на световната кампания #Мovember. Този път проектът представя нови лица, нови гласове и нови форми на изкуство, които отварят пространство за съпреживяване, грижа и..
В периода 13-15 ноември в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се провежда международна научна конференция "Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще" , организирана от специалност "Южна, Източна и Югоизточна Азия" при ФКНФ в партньорство с Института за изследване на изкуствата при БАН и Стопанския факултет...
В рубриката "Разговорът" пред БНР Юлиан Попов – старши политически съветник по стратегически перспективи към базиран в Брюксел think tank , два пъти министър на околната среда и водите и член на бордове на водещи европейски организации в енергетиката и индустриалния преход – очерта ключовите акценти около предстоящата климатична конференция..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg