"Науката и медицината и през тази година продължиха да дават най-доброто от себе си. Миналата година ние изпратихме с първата одобрена терапия, стъпила на основата на генно редактиране и посрещнахме тази година с втората одобрена такава терапия. През януари бе одобрена терапията при бета таласемия. Това е метод, който позволява редактиране на гени и който ние заимствахме от природата, но той дава и много други възможности и там проучванията продължават.
Едната от идеите е да се подобри възможността за много точна диагностика, тъй като това е метод да се подобри откриването на нуклеинови киселини на вируси, бактерии, това е важно, когато искаме да знаем дали е наличен даден ген при устойчивост на бактерии например и сигнала, при който той може да се събуди, е при наличието на други гени, за това тук ще помогне разчитането на генома", разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.
Защо да не научим, пита тя, бета клетките да синтезират антитела, каквито специалистите искат и каквато задача са им поставили? Проф. Александрова аргументирано разказва защо ще е полезно това при терапията. CAR T-клетъчната терапия е ново лечение на рак, което функционира, като обучава имунната система да се бори с раковите клетки.
Учените генетично модифицират Т-клетките, така че да могат да откриват и да се борят с раковите клетки. Лечението обикновено е ефективно, но също така носи риск от сериозни странични ефекти. CAR T-клетъчната терапия е ново лечение, което в момента е достъпно само за някои видове рак на кръвта. Въпреки това в момента са провеждани стотици проучвания върху неговата употреба при други видове рак. Вече има одобрени шест такива терапии", разказва в ефира на БНР проф. Александрова.
Съвсем наскоро излезе трети том на книга за онкология, която разказва за молекулярната биология на туморите и на мишените на прецизна терапия. Нейни автори и редактори са: проф. Галина Куртева, проф. Панайот Куртев, д-р Георги Димитров и проф. Радостина Александрова. Там, на базата на изследванията и проучванията през годините, се акцентира на възможността да се атакуват онези слаби точки на туморите чрез прицелната терапия, допълва проф. Александрова.
Науката има своите постижения, според нея, но все още има много въпроси без отговор и все още раковите заболявания са сред водещите в смъртността или инвалидизирането сред хората по света. "Лечението със стволовите клетки, или костен мозък, може да се наложи при различни случаи, както например при левкемия. това е т.нар. "клетъчна терапия", на която разчитаме да даде тласък за развитието на регенеративната медицина.
Целта на това лечение да накараме стволовите клетки да създадат тази тъкан или орган, който е необходим. Този метод ще е много полезен при лечението на костно-ставните заболявания, защото ще даде отговор на въпроса – какви костни заместители да се направят за съответната терапия. Костта е онази част от тялото на човека, която може да се възстанови напълно без белези, ако не е засегната необратимо. Лечение със стволови клетки може да се приложи и при лечение на мозъка. Важна обаче е микросредата и факторите, които стимулират или потискат повлияването на лечение", разяснява проф. Радостина Александрова.
"От новата година очаквам здраве и мир. През годините моите родители при пожеланията винаги добавяха и мир, а ние с брат ми го приемахме като даденост, но сега виждаме колко важно е това. За мен лично това през 21-вия век да се водят войни и хора да губят живота си е абсолютно безумие. Моят живот преминава в търсенето на начин да се запази човешкият живот или да се подобри той. Човешкото тяло е толкова съвършено, че това някой да го подлага на изтезание е безумие и съм удивена как във време, когато се качихме на Луната, имаме изкуствен интелект, как е възможно да не сме се научили да живеем едни с други. Ние хората, които живеем сред вируси и бактерии, не можем да намерим общ език едни с други, и това е нещото, което буквално ме убива", споделя проф. Радостина Александрова.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онко-фармакология, костното тъканно моделиране. Завършила е с отличие специалността "Биохимия и микробиология" в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология“. Доктор е по "Вирусология“ и е професор по "Морфология“. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания.
Снимка – БНР
Малко повече от 80 стихотворения, няколко писма – до Мина, до Дора Габе, предсмъртните писма на поета до д-р Кръстев и Тодор Александров и част от автобиографията, която той диктува на Владимир Василев, са включени в двуезично издание, излязло наскоро във Франция. Избраното заглавие е на поетичната антология "Подир сенките на облаците", съставена от..
Започнаха великденските кампании в помощ на хора в нужда. Една от организациите, които се занимават с благотворителност в Перник и региона, е фондацията "Не си сам". Нейната мисия е да направи деня на нуждаещите се по-светъл и радостен с хранителни дарения и емоционална подкрепа. Гости в предаването "Другият до мен" бяха Евелина Димитрова –..
Поканихме за разговор проф. Мария Малинова, нашият неофициален консултант по акушерство и гинекология. В седмицата на Благовещение опитният специалист отправи полезни съвети към дамите от всички възрасти. Поставихме част от акцентите върху тежките диагнози като рака на яйчниците и на маточната шийка, ендометриозата, но основната сюжетна..
Конкурс за гимназисти, студенти, докторанти и краеведи обявиха от Центъра по българистика с Лекторат по български език, литература и култура при Мелитополския университет, Украйна. Това стана по време на ежегодните Дни на България, които Центърът организира в периода между 14 февруари, Успение Кирилово, и 11 март, рождената дата на Софроний..
Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
