В края на една година, преминала в сякаш непрестанно увеличаващата се агресия, търсим причините за нея и за онова, което се случва в обществото ни.
В "Нашият ден" разговаряме с експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов.
По думите на госта Европа се намира в политическа криза на фона на най-голямата война след Втората световна война – тази в Украйна. Икономическото бъдеще на Европа също е неясно поради създаването на нови индустрии и опитите за конкуренция с Китай и САЩ.
България се намира на края на Европейския съюз и недалеч от друга голяма военна и политическа криза в Близкия изток. В тези международни условия страната ни се върти в поредица от избори, които усилват недоверието сред обществото.
На фона на външната и вътрешна нестабилност агресията става по-видима.
Центърът за изследване на демокрацията се занимава с проявите на престъпност и с девиантното поведение като цяло, пояснява Безлов.
Според експерта България през последните години е една много по-спокойна страна в сравнение със Западна Европа.
Класическото статистическо изследване за броя на предумишлените убийства в страната сочи, че те са около 72 на година – драстично по-малко от убийствата през 90-те и дори от тези през периода на социализма, по думите на Безлов.
В момента започва тенденция на затваряне на големи индустриални чужди предприятия у нас заради икономическите трудности на големите европейски компании. На този фон средният доход на българите е сравнително по-висок от този преди 10-20 години, казва Безлов.
По отношение на престъпността демографията е най-големият фактор, заявява експерта. Най-често срещаните извършители на престъпления в западния свят са момчета и мъже между 15-30 години – група, която от началото на века до днес в България е намаляла с 1/3 поради ниска раждаемост и миграция.
Изглежда, че агресията се е повишила, защото днес тя по-лесно се показва – такава линия задават социалните мрежи и по-младото поколение.
Що се отнася до мигрантите, Безлов заявява, че Западна Европа е била крайно добронамерена и толерантна спрямо тях, което е довело до дестабилиация в много спокойни страни като например Швеция. Източна Европа е била враждебна от самото начало, а и повечето от мигрантите не са търсели убежище в региона.
Интеграцията на голям брой хора е илюзия и това се е усетило в цяла Западна Европа, по думите на Безлов.
Разговорът преминава към темата за одобрението спрямо агресора Русия, което продължава да съществува в България. От позицията на страна, която е на първо място в света по симпатии към Путин през 2019 година, днес България бележи рязък спад на одобрението според данни на международни и национални проучвания, обръща внимание Безлов.
Твърдото ядро на подкрепа към Русия е около 25 % и обхваща по-възрастното поколение и населението извън големите градове, уточнява експертът.
Украинците добре се интегрират в България и бързо научават български език за разлика от руските граждани, допълва Безлов.
За агресията в моловете Безлов заявява, че нашумелите случаи са били естествен социален експеримент. Камерите са превърнали проявите на насилие в тема на деня. Днес тя вече е затихнала.
Целия разговор чуйте в звукоивя файл:
Петър Галев, експерт от от CredoWeb, платформа за комуникация между лекари, направи задълбочен анализ на състоянието на здравеопазването в България през изминалата година в ефира на Lege Artis . Той коментира ключовите проблеми и постижения в сектора. Според Галев въпреки увеличените средства за здравеопазване през 2024 година, системата не е..
Спорът около парите за асистирана репродукция възникна между фондация "Искам бебе" и МЗ изглежда вече е решен след среща на здравния министър Галя Кондева и представители на фондацията. Към момента към бюджета на Центъра за асистирана репродукция са гласувани 22 млн. лв. Отпуснати са допълнителни 500 000 лв. от резерва за здравеопазване...
В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..
В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg