Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович.
В началото на разговора насочваме внимание към новия брой на сп. L’Europeo, озаглавен "Актрисите". По думите на Стоянович, който е главен редактор на изданието, този брой е обяснение в любов към българските актриси и българския театър – заслужено внимание към едни специфични, чувствителни и интелигентни личности.
Авторите в този брой целят да разкрият пред читателите каква чупливост и вътрешна сила притежават представителките на актьорската професия, които извън ролите претърпяват болки, разочарования, претръпвания.
Стоянович заявява, че това е най-хубавият брой на обичаното сп. L’Europeo за последните 11 години и в него са представени пет поколения български актриси.
"Може на държавници и политици да не случихме, но на писатели случихме, на поети случихме, на актьори случихме", заявява Стоянович.
"Културният живот лети с пълна сила, прониква на базово ниво в определени места на нашата скъпа родина, работи", казва още той.
Стоянович изразява своя потрес, че българската култура продължава да бъде неглижирана на държавно ниво: "Културата би трябвало да е основен приоритет на българската държава. Ние нямаме нищо по-важно и ценно."
Стоянович посочва примери за възможностите на българската култура в световен план – Георги Господинов и неговият последен роман "Градинарят и смъртта", който е "дълбока и смислена книга, абсолютно извън хитростната нишка на европейското харесване" или успехът на Мария Бакалова в киното.
Провинциализмът, по думите на Стоянович, не е нещо, от което българинът трябва да бяга и да се срамува. Добре е човек да е стъпил на земята, на корените си, на родното си място, на родната си държава.
"Ние сме хора, свързани с една вечна провинция на света. И хубавото, и лошото са отложени във времето, което е добре – има надежда", казва Стоянович.
За съжаление провинциализмът събужда леката ненавист към този, който си е позволил да направи нещо повече, добавя Стоянович, според когото в съзнанието на българите битува вечното съмнение в "хваткаджийство" от страна на успелите.
"Защо милата ни, скъпа и крайно неглижирана в държавен план култура е тепих за доказване на някакви работи и разгръщане на политически процеси? Много е гнусно, че се ползва патриотарската карта", казва Стоянович по повод политизирания скандал с постановката на Джон Малкович в Народния театър.
"Това, че Джон Малкович присъства в българското културно поле е празник", смята гостът.
Разговорът завършва с очертаване на добрите постижения на българската култура през изминалата година.
За първи път страната ни взе участие в Лондонския панаир на книгата благодарение на Светла Дионисиева от Българския културен институт в Лондон и Министерството на културата.
Това, което е доставило истинско удоволствие на Стоянович е изключително добрата съвременна българска поезия, която се е появила в "стряскащо добро качество" през 2024 година.
Романът "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов, завръщането на Самуел Финци на българската театрална сцена и спектакълът "Медея" с Радина Кърджилова са сред културните акценти на годината, според Стоянович.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Преводачът Анелия Петрунова представя в "Нашият ден" четвъртия роман на Кармен Мола "Мълчанието на майките". Кармен Мола е псевдоним, зад който се крият трима мъже – телевизионни сценаристи, свикнали да работят в екип. Петрунова препоръчва на читателите да четат книгите последователно - "Кървавата годеница", "Пурпурната мрежа",..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура в световната литература. Какви са изминалите 12 месеца в очите на писателя – в личен и общочовешки план, в български и глобален контекст? Най-личният, най-чистият и вероятно най-хубав..
Така се нарича най-новата книга за деца на поета, която бе представена и на Коледния панаир на книгата тази година в НДК. Тя е с илюстрации на Елена Жаблянова и рисува с рими цял един прекрасен свят, видян през детските очи. "Стиховете на Михаил Калдъръмов за деца в "Шипковият храст и вятърът" са пълни с житейски поуки, смях и тъга,..
Наскоро от швейцарския град Люцерн, където в началото на декември бяха раздадени Европейските филмови награди (7 декември), се завърна кинокритичката Павлина Желева. От първо лице тя сподели за "Артефир" впечатленията си не само за светското събитие, на което беше поканена, но и за швейцарците, които участват в Европейската филмова академия с..
Театрална къща "Мариета и Марионета" ще зарадва многобройните си почитатели със завръщането на авторския спектакъл "Снежен сън" под режисурата на Мариета Ангелова - Марионета. Публиката ще има възможност да "надникне” в страната на Дядо Коледа – Лапландия и да стане свидетел на последните приготовления на подаръците за всички, които вярват в коледния..
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се..
Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
