Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кин Стоянов: "Следобед за любопитните" да предизвиква слушателския интерес към науката

Кин Стоянов
Снимка: Ани Петрова

"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов.

"Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се буди, следобедът вече и мисловната дейност е по-висока и едновременно с това жаждата на човек да научава нови неща, да се среща с новото и непознатото, като че ли се засилва. Аз по някакъв начин имам особен уклон към тази тематика. 

Още от 2007 година ние с колегата Емил Янев в програма "Радио София" направихме цялата наша програмна линия "Часът на инфохолиците", а инфохолизмът е предизвикан преди всичко от любопитството. Затова, когато трябваше да направим това предаване, ми хрумна това име", заяви в предаването "Следобед за любопитните" директорът на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. 

За Стоянов предаването трябва да изглежда като един калейдоскоп, като една мозайка, един пъзел, който трябва да бъде изграден от най-различни цветни любопитни парчета, които приковават вниманието, и всички те да направят една обща картина.

"Моите очаквания от това предаване бяха с различните теми и събеседници то да предизвика интерес към науката и в голяма степен към края на годината това се случи", споделя Кин Стоянов. За него постижения са били и двете изнесени предавания от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 

Повече любопитство на слушателите, а на "Следобед за любопитните" – повече слушатели, пожела директорът на програма "Христо Ботев".

Снимка – Ани Петрова, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05