Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Гергана Антова:

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

На базата на направеното наземно сканиране

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. 

Преображенски манастирВсяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Гергана Антова от Университета по архитектура, строителство и геодезия. 

Наземното лазерно сканиране, според нея, е един процес на документиране на актуалното състояние на всеки един обект или сграда, като в резултат се получава много точен триизмерен модел, по който след това може да се направи възстановка, реконструкция, като се запазва автентичността на сградата. 

"Все още сме в начален етап, в който набираме данни. На базата на този тримерен модел на рушащата се част на Преображенския манастир, който създадохме, конструктори и архитекти ще направят конструктивни чертежи, по които ще може да се даде становище за конструктивното състояние. Това, което е известно, че тази част на манастира се намира на свлачищна територия, състоянието е много лошо и има реална опасност на събаряне. 

Проблемите датират от десетилетия и нещата по възстановяването са се забавили много", обяснява доц. Антова.  Ние предстои да излезем със становище, което за съжаление ще бъде, че трябва да се разруши тази част от сградата на манастира. След това на базата на направеното сканиране ще се възстанови входната врата на Преображенския манастир, тъй като от обителта ще се запазят и всички орнаменти, които могат да се вградят отново", уточвява доц. Гергана Антова.

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Гергана Антова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35