Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Райновски

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо от Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МСс което всички средства от националния бюджет на Република България за 2024 г., предвидени за "дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта" в размер на 33 916 375 лв., са пренасочени към Държавен фонд "Земеделие". 
Изпълнението на това постановление ще засегне драстично работата на научните инфраструктури, които правят възможни съвременните фундаментални и приложни изследвания в областта на медицината, науките за живота, физиката, химията, екологията, както и в хуманитарните и социалните науки, смятат учените.

Проф. Георги Райновски, декан на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", коментира отвореното писмо, изпратено до различни институции, относно прехвърлените средства, в предаването "Следобед за любопитните".

проф. Георги Райновски и Ани Костова"Нищо съществено не се случва. Въпреки че писмото е внесено в министерствата и отделните парламентарни комисии, реални действия до момента, доколкото на мен ми е известно, не са предприети. Надявам се все пак нещо да се предприеме. Всичко това не се отразява на хората, които работят по отделните проекти. 

Важно е да се каже, че науката не е самоцел. На първо място, науката е основата, върху която стъпва висококачественото висше образование. И тази връзка между наука и образование през последните години като че ли беше разбрана както от политическите сили, така и от съответните ръководства на Министерството на образованието и науката, и имаше виждане, че в науката трябва да се инвестира"

Това е и една от препоръките на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на която и България се опитва да стане член, уточнява проф. Райновски. "През последните 3-4 години имаше добро финансиране, предвидимо и стабилно, затова бяхме безкрайно неприятно изненадани, когато без никакви предварителни знаци това финансиране бе спряно в края на 2024 година. Това решение на Министерския съвет, подчертава проф. Райновски, не беше добре комуникирано с научната общност, която не бе подготвена за това, а в много от тези обекти работата е непрекъсваема, т.е. вече са предплатени, поръчани и предвидени дейности.

"В случая с ЦЕРН, който аз координирам, ние трябваше да платим и членския внос за 2024 г. Беше много неприятно да получим уверението от политиците колко е важна нашата дейност в ЦЕРН, не само за имиджа на държавата, колко високо се оценява, нещо което се случи по време на отбелязването на годишнината на ЦЕРН и българското участие, и само десетина дни след това да получим съобщение за спиране на финансирането и без перспектива кога ще бъде продължено. 

В момента ние не можем да се разплатим за 2024 г., остатъчните средства от 2023 г. ще ни стигнат за един или два месеца, след което ще трябва да преустановим всички дейности. Това ще повлияе на нашия имидж като учени и на авторитета на държавата ни като член на ЦЕРН, защото ще се окажем непредвидим партньор. Всичко това ще отблъсне младите хора, защото благодарение на подобни финансирания ние не само изграждаме лаборатории на територията на факултета и Института за ядрени изследвания в БАН, но успяваме да привличаме студенти и докторанти, които да работят в тях. При липсата на финансиране и перспектива кога това ще се случи изборът пред тези млади хора е голям и еднозначен", предупреждава деканът на физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 

"Липсата на адекватно финансиране на науката в България ще доведе до поредно изтичане на мозъци от България и стагнация на науката у нас. Зад тези инфраструктури в България, за които бе спряно финансирането, стоят по-голяма част от активно действащите учени у нас, става въпрос за 30 инфраструктури, като в почти всички от тях има и международно участие. Така че се надявам политиците ни да разберат проблема и това разбиране, което срещахме доскоро, да продължи и в крайна сметка в бюджета за 2025 година да се предвидят и спрените средства за отминалата година, защото, за да има просперираща икономика, са необходими инвестиции в наука и образование", категоричен е проф. Георги Райновски.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Георги Райновски можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Физически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато детето се бори с числата: какво трябва да знаем за дискалкулията

Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..

обновено на 22.07.25 в 11:27

Ефектът на новостта върху запаметяването

Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..

публикувано на 22.07.25 в 11:22

Подводна карта ориентира водолази и гмуркачи за 28 подводни обекта по Южното Черноморие

Сдружение  "Приятели на морето - Бургас" е учредено на 16.01.2013 година, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. Водолази - членове на сдружението..

публикувано на 22.07.25 в 10:15
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40