Историята на "Едно Дърво" – от хекатон до платформа за промяна

Фондация "Едно Дърво" е иновативна инициатива, чиято цел е да повиши осведомеността за значението на дървесната растителност в градовете и да насърчи по-доброто планиране, проектиране и управление на зелените системи. Александър Петров, един от съоснователите на фондацията, сподели своите виждания и предизвикателствата пред организацията в интервю за предаването "Нашият ден".

"Едно Дърво"  е съвместна инициатива на ландшафтни архитекти и софтуерни инженери, която има за цел създаването на интерактивна карта на градските дървета. Чрез широко включване на граждани и експерти на crowdsourcing принцип, проектът събира и актуализира данните за градската дървесна растителност през оптимизирана за мобилно ползване интернет платформа.

Историята на "Едно Дърво" започва през 2017 г., когато хекатон, организиран по случай 10-годишнината от членството на България в ЕС, вдъхновява Йордан Дервишев, софтуерен инженер, да разработи платформа за граждани. Тази платформа позволява на потребителите да маркират празни посадъчни места в градската среда и да прилагат снимков материал към тях. Година по-късно Петров и Дервишев обединяват усилия и създават платформата, която става основа за дейността на фондацията.

"Опитваме се да подпомогнем зелената система в българските градове, така че те да са едни чудесни пространства, на които всеки може да се радва", казва Петров.

Въпреки ентусиазма и усилията, Петров споделя, че управлението на зелените пространства в България среща сериозни пречки. Политическите обещания за подобряване на зелената инфраструктура често не се изпълняват ефективно, а липсата на добре установени практики за публично-частно партньорство допълнително усложнява ситуацията.

"Много често политическите партии тръгват с обещание за грижа на зелената система, но това не се случва по най-добрия начин", отбелязва той.

Един от основните проблеми, посочени от Петров, е липсата на качествени публични регистри за дървесната растителност. Българското законодателство възлага на общините задължението да водят такива регистри, но липсват механизми за контрол или санкции при неизпълнение.

"В България смятам, че сме под критичния минимум както на качеството, така и на съществуването на регистрите. Ние нямаме базова информация дори за съществуващата дървесна растителност", казва той.

Липсата на систематизирана информация води до невъзможност да се вземат информирани решения относно поддръжката и опазването на дърветата в градовете. "Преди да се стигне до инцидент или до унищожаване на дърво, трябва да знаем, че съществуват тези дървета и какво е състоянието им. За съжаление това не е така."

Петров подчертава, че успехът на гражданските инициативи често зависи от търпението и устойчивостта на техните участници. "Трябва много търпение, защото не малко граждански инициативи не успяват заради липсата на търпение", заключава той.

Слушайте!