За "Лицемерието на властта" – книга, която прави философски, социологически и художествен по стил опит за осмисляне на причинно-следствените връзки в съвременната българска история, в "Terra Култура" разговаряме с нейния автор д-р Яни Киров.
Книгата е историческа, но не в този смисъл, в който хората са свикнали да мислят за историята. Има препратки към философията и социологията. Разделението в хуманитарните науки е все по-неадекватно, смята историкът.
"Ако предметът на историята е обществото, човек трябва да разбира от обществени науки. От художествен роман понякога можем да научим много повече отколкото от историческа книга", заявява д-р Киров.
В книгата историята присъства като увод към така наречения Преход в България, а фактите свалят маската на властта.
За повратната 1948 година д-р Киров пише: "Гостът се е превърнал в господар и комунизмът не плаши никого."
Официалното представяне на книгата се състоя на 15 януари, като модератор на събитието бе Даниел Вълчев. "Колкото историк, толкова и философ и майстор на перото" – така Вълчев определи д-р Киров по време на представянето.
Авторът заявява, че, ако има критика към книгата, тя би била свързана с факта, че стилът не е нито строго академичен, нито достатъчно философски.
Заглавието, по думите на д-р Киров, е силно, но не носи осъдително и морализаторско послание. Лицемерието е използвано в художествен смисъл – като в пиеса на Молиер, в която героят се преструва.
"Хипокризата" (от гръцки) се употребява едновременно за актьора и лицемера – този, който играе всички роли, без да е нито една", обяснява авторът.
В епоха, в която се налагат просвещенски идеи, се поражда нуждата някой да ги въплъти. Така фигурите във властта започват да изпълняват тази роля на представители на идеята, по думите на д-р Киров. Политическата история на България историкът разглежда именно като поредица от роли – социалисти, земеделци, военни, комунисти. Това е "театрална перспектива", която не цели да осъжда морално, изтъква д-р Киров.
Не трябва да вярваме, на тези, които изтъкват колко са откровени, а да гледаме действията на човека и на стила, с който той живее. Стилът е най-добрият израз, не "откровението" и посланието, смята д-р Киров.
В продължението на "Лицемерието на властта" авторът ще постави фокус върху икономическата история.
Що се отнася до българската реалност днес, по думите на д-р Киров, не сме свидетели на нищо ново. Българската държавност започва със служебно правителство. Следват още пет правителства и преврат в рамките на две години – "голямо постижение за една нова държава".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
