Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" с над 1400 находки от 22 обекта в страната.
В "Нашият ден" гостуват д-р Мариела Инкова, ръководител на отдел "История на България през средните векове VII-XVII в." и Михаил Ваклинов от отдел "История на българските земи в древността (праистория – късна Античност)".
Д-р Инкова запознава слушателите с археологическите проучвания в крепостта Букелон – византийска крепост, оказала се на границата между Българското царство и Византийската империя. Разкопките там започват през 2017 година случайно. Това се случва по време на спасителна археологическа дейност в Сакар, където почти всяка година избухват големи пожари, разказва д-р Инкова.
Платото е било почти постоянно обитавано от Желязната епоха до Османския период. През 2024 година е изследвано средновековно жилище, устроено в руините на късноантична сграда – свидетелство за историческото напластяване в района. Археолозите са фокусирали вниманието си върху пространството около кулата, която е една от най-запазените във височина кули (18 м).
По думите на д-р Инкова има много запазени османски извори от периода около 1458 година, като един от най-ранните сред тях сочи, че селището край Букелон е било преименувано Фикле/Фикел и неговите жители са се ползвали от данъчни облекчения. Данъчните регистри показват увеличаване на броя на населението, като християнската общност е преобладавала.
Д-р Инкова разказва още за открити монети от времето на цар Иван Шишман, като това е най-южната известна точка на тяхното разпространение засега.
Любопитна находка представлява и работилницата за костени изделия, датираща от XIV-XV в. За съжаление поради закъсняло финансиране разкопките са започнали късно и сега съществува риск за опазването на обекта, по думите на д-р Инкова.
Ваклинов се включва в разговора, за да разкаже за работата при Дъбница – интересен обект заради своята продължителност на живот и факта, че през различни периоди е бил център за Неврокопската долина. Находки сочат, че районът е бил обитаван от Каменно-медната епоха (5-то хилядолетие пр. Хр.) почти без прекъсване до наши дни.
Интересен за развитието на местността е периодът на късната Античност (IV-VI в.), когато поради зачестили набези на племена от север хълмът е укрепен, за да бъде акропол на Никополис ад Нестум.
По времето на македонските владетели Филип II и Александър III тракийското население в селището е изтласкано то елински и македонски заселници, като не е ясна причината за тази усилена, масирана атака, по думите на Ваклинов.
Д-р Инкова разказва за някои от най-интересните находки, които са включени в експозицията "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024". Сред тях са останките от изящен италиански стъклен сервиз от XVI век, намерени в залива Ченгене скеле до Бургас.
Ваклинов, от своя страна, запознава слушателите с вълнуваща находка, намерена в обекта "Кокалянски Урвич" край София.
Археологическата дейност там е подкрепена от Министерството на културата, както и от Столична община по програма "Култура", пояснява Ваклинов.
В пода на една малка църква е открит детски скелет в седнало положение, погребан с корона и сребърен пръстен със златен обков. Любопитното е хералдическия знак (орел) върху пръстена, който е сходен с този, изобразен върху дрехата на цар Иван Александър в Четвероевагелието. Учените проучват хипотезата, че детето е пряк роднина на владетеля.
Двамата гости отправят покана към слушателите на предаването да посетят изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" в Националния исторически музей.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
