Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" с над 1400 находки от 22 обекта в страната.
В "Нашият ден" гостуват д-р Мариела Инкова, ръководител на отдел "История на България през средните векове VII-XVII в." и Михаил Ваклинов от отдел "История на българските земи в древността (праистория – късна Античност)".
Д-р Инкова запознава слушателите с археологическите проучвания в крепостта Букелон – византийска крепост, оказала се на границата между Българското царство и Византийската империя. Разкопките там започват през 2017 година случайно. Това се случва по време на спасителна археологическа дейност в Сакар, където почти всяка година избухват големи пожари, разказва д-р Инкова.
Платото е било почти постоянно обитавано от Желязната епоха до Османския период. През 2024 година е изследвано средновековно жилище, устроено в руините на късноантична сграда – свидетелство за историческото напластяване в района. Археолозите са фокусирали вниманието си върху пространството около кулата, която е една от най-запазените във височина кули (18 м).
По думите на д-р Инкова има много запазени османски извори от периода около 1458 година, като един от най-ранните сред тях сочи, че селището край Букелон е било преименувано Фикле/Фикел и неговите жители са се ползвали от данъчни облекчения. Данъчните регистри показват увеличаване на броя на населението, като християнската общност е преобладавала.
Д-р Инкова разказва още за открити монети от времето на цар Иван Шишман, като това е най-южната известна точка на тяхното разпространение засега.
Любопитна находка представлява и работилницата за костени изделия, датираща от XIV-XV в. За съжаление поради закъсняло финансиране разкопките са започнали късно и сега съществува риск за опазването на обекта, по думите на д-р Инкова.
Ваклинов се включва в разговора, за да разкаже за работата при Дъбница – интересен обект заради своята продължителност на живот и факта, че през различни периоди е бил център за Неврокопската долина. Находки сочат, че районът е бил обитаван от Каменно-медната епоха (5-то хилядолетие пр. Хр.) почти без прекъсване до наши дни.
Интересен за развитието на местността е периодът на късната Античност (IV-VI в.), когато поради зачестили набези на племена от север хълмът е укрепен, за да бъде акропол на Никополис ад Нестум.
По времето на македонските владетели Филип II и Александър III тракийското население в селището е изтласкано то елински и македонски заселници, като не е ясна причината за тази усилена, масирана атака, по думите на Ваклинов.
Д-р Инкова разказва за някои от най-интересните находки, които са включени в експозицията "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024". Сред тях са останките от изящен италиански стъклен сервиз от XVI век, намерени в залива Ченгене скеле до Бургас.
Ваклинов, от своя страна, запознава слушателите с вълнуваща находка, намерена в обекта "Кокалянски Урвич" край София.
Археологическата дейност там е подкрепена от Министерството на културата, както и от Столична община по програма "Култура", пояснява Ваклинов.
В пода на една малка църква е открит детски скелет в седнало положение, погребан с корона и сребърен пръстен със златен обков. Любопитното е хералдическия знак (орел) върху пръстена, който е сходен с този, изобразен върху дрехата на цар Иван Александър в Четвероевагелието. Учените проучват хипотезата, че детето е пряк роднина на владетеля.
Двамата гости отправят покана към слушателите на предаването да посетят изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" в Националния исторически музей.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на киното и от 14.45 и от 18.00 в Кино Одеон малки и големи могат да гледат "Кино по детски" – селекцията от съвременни анимационни филми, създадени от български артисти и озвучени на български език,..
В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..
24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..
Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе,..
Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на българското правосъдие коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" правният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
