
В "Нашият ден" проф. д-р Николай Ненов представя проекта на Регионален исторически музей – Русе "Българският Модерн – изложба и каталог".
Интерактивната експозиция представя изявите на сецесионното изкуство в българското предметно битие през периода между двете световни войни.
"Българският Модерн е специфично явление, слабо познато у нас. С този термин се обобщават множество различни названия, употребявани през десетилетията, и предлага цялостен поглед към тема, свързана с живота в българския град", обяснява проф. Ненов.
Проявленията на течението се разкриват във вещите и всекидневието, присъщи за буржоазното гражданско общество от началото на ХХ век. Предметите на модерността изпълняват специфична функция, а тяхната декорация е част от същността им, по думите на проф. Ненов.
"Едно от най-важните неща е как се украсяват тези предмети. Има два стила на украса – плетеници от старобългарските ръкописи или стилизирани етнографски орнаменти (шевици). В периода между двете световни войни започва тенденция за търсене на родния стил в изкуството – национален прочит на Артдеко", разказва историкът.
Подобни явления са стилът на Гауди в Испания или Баухаусът в Германия, уточнява проф. Ненов.
Такава е била модата, че в големите богаташки къщи е била обзавеждана специална "българска стая". Царското семейство също се е снимало с носии, като знак за сближаване с народа, но и като модерна проява. Ученичките са се учили да бродират в български стил и така са украсявали своите официални облекла.
"Отношението към фолклора и етнографията вече е било проява на отношение към културно наследство – част от националната идея", казва проф. Ненов.
Подобно търсене и завръщане към родните традиции се наблюдава и през социализма, а и днес, разсъждава проф. Ненов, според когото това е доказателство за нуждата от идентичност.
Изложбата в РИМ – Русе е интерактивна, като посетителите ще видят 3D мапинг модел на шевица и ще могат да взаимодействат с експозицията чрез мозайки и пъзели. Предвидени са и занимания с Професионалната гимназия по облекло в Русе.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:

На български в превод на Лора Ненковска излезе сборникът с разкази на румънската писателка Елена Владаряну – "Август". Авторката, често наричана "сърдитото момиче на румънската поезия”, прави име със стиховете си, но пише също и драматургия. В прозата си Владаряну разиграва в микродрами и микроконфликти големите социални и психологически въпроси на..
"Песента на бързолетите" е името на новата поетична книга на Емилия Найденова, чиято премиера ще се състои във вторник (11 ноември) от 19 ч. във FOX Books Café (ул. "Уилям Гладстон" №32). В "Артефир" авторката споделя, че основната тема между кориците на новата ѝ книга все още е табу – не всеки би прочел стихове за домашното насилие и..
Режисьорът и музикант Гаро Ашикян гостува в "Артефир" след внезапното му "освобождаване" от Драматично-куклен театър "Константин Величков" - Пазарджик. Потърсихме за мнение и директора на театъра – актьора Димитър Баненкин. Той отказа да се включи в разговора. Поканата за у частие в "Артефир" остава отворена. Ашикян споделя, че..
Как архитектурата може да бъде език на културата и мост между България и Европа – за това говориха арх. Анета Василева (фондация "Ново архитектурно наследство") и изкуствоведите Елисавета Станчева и Теодор Караколев (Български архитектурен модернизъм) в специалното издание на "Гласът на времето", посветено на Деня на архитектурата в БКИ "Дом..
Център за изкуство и култура Блок 14 и детска работилница "Мармалад" с радост ви канят на изложбата "Цветовете на доброто" – едно пъстро пътешествие в света на детското въображение, творчество и доброта. В изложбата са събрани творби на деца, вдъхновени от идеята, че доброто има много цветове. Малките автори показват как чрез изкуството..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg