Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции на лидерите на общността. Разказвали сме и за едикта от Гренада, с който през 1492 година. от Испания се изгонват евреите, отказали да приемат християнството. Но най-много сме разказвали за антисемитизма през ХХ век и за Холокоста.
За съжаление се налага да не преставаме да разказваме и за антисемитизма на XXI век, правейки го с надеждата, че никога вече няма да сме свидетели на това срамно деяние Холокост или на какъвто и да е геноцид към който и да е народ. И докато съществува речта на омразата срещу съседа с различен етнически произход, докато се отричат доказани исторически факти като съществуването на концентрационните лагери през Втората световна война, ще се налага да говорим – така както го сторихме и в едно от последните издания на "Познати и непознати".
По традиция гост в предаването е д-р Максим Бенвенисти – директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом". Защо се отрича Холокоста – с този въпрос тръгва и разговорът ни с него:
"Когато фактите говорят, и боговете мълчат" – банализиран израз, но верен. Фактите и доказателствата за нацистките зверства съществуват. Достатъчно е само да изброим имената на Аушвиц (Освиенцим), Дахау, Треблинка. При отбелязване на 75 години от Холокоста се срещнахме с една от малкото оцелели от Аушвиц – Жужана Сергеенко, еврейка от унгарски произход – унгарска еврейка в архива на "Познати и непознати" пазим този разказ като живо свидетелство и неоспорим факт. Припомняме го отново.
"Историята ни учи, че не се учим от уроците на историята", каза преди десетина години пред БНР д-р Бенвенисти. И все пак, с днешна дата, кой е най-големият урок, който сме научили (или не) от Холокоста – с това продължи и разговорът ни с него.
Примерите за съвременните прояви на антисемитизъм са много, виждаме ги по стените с пречупени кръстове и витрините с жълти звезди. Слава Богу, медиите не мълчат, макар и да отразяват само фактите, без да инициират задълбочен разговор за причините за появата им. Говори се за явните прояви на антисемитизма, но не и за скритите.
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg