Холокостът и антисемитизмът вчера и днес

Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции на лидерите на общността. Разказвали сме и за едикта от Гренада, с който през 1492 година. от Испания се изгонват евреите, отказали да приемат християнството. Но най-много сме разказвали за антисемитизма през ХХ век и за Холокоста. 

За съжаление се налага да не преставаме да разказваме и за антисемитизма на XXI  век, правейки го с надеждата, че никога вече няма да сме свидетели на това срамно деяние Холокост или на какъвто и да е геноцид към който и да е народ. И докато съществува речта на омразата срещу съседа с различен етнически произход, докато се отричат доказани исторически факти като съществуването на концентрационните лагери през Втората световна война, ще се налага да говорим – така както го сторихме и в едно от последните издания на "Познати и непознати". 

По традиция гост в предаването е д-р Максим Бенвенисти – директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом". Защо се отрича Холокоста – с този въпрос тръгва и разговорът ни с него:

"Когато фактите говорят, и боговете мълчат" – банализиран израз, но верен. Фактите и доказателствата за нацистките зверства съществуват. Достатъчно е само да изброим имената на Аушвиц (Освиенцим), Дахау, Треблинка. При отбелязване на 75 години от Холокоста се срещнахме с една от малкото оцелели от Аушвиц – Жужана Сергеенко, еврейка от унгарски произход – унгарска еврейка в архива на "Познати и непознати" пазим този разказ като живо свидетелство и неоспорим факт. Припомняме го отново.

"Историята ни учи, че не се учим от уроците на историята", каза преди десетина години пред БНР д-р Бенвенисти. И все пак, с днешна дата, кой е най-големият урок, който сме научили (или не) от Холокоста – с това продължи и разговорът ни с него.

Примерите за съвременните прояви на антисемитизъм са много, виждаме ги по стените с пречупени кръстове и витрините с жълти звезди. Слава Богу, медиите не мълчат, макар и да отразяват само фактите, без да инициират задълбочен разговор за причините за появата им. Говори се за явните прояви на антисемитизма, но не и за скритите.