Нерешените проблеми на пациентите с епилепсия у нас

За нерешените проблеми на пациентите с епилепсия у нас говори в Lege Artis д-р Филип Алексиев, невролог и специалист епилептолог.

В началото на разговора д-р Алексиев разграничава единичните случаи на епилептичен пристъп – състояние, което невинаги преминава с гърч и припадък, и заболяването епилепсия, което е хронично.

Специалистът подчертава, че има различни видове епилепсии в зависимост от етиологията на заболяването – генетична, възпалителна, автоимунна, криптогенна.

Случаите на автоимунна епилепсия зачестяват, но не са добре представени от гледна точка на лечение и присъствие в системата на НЗОК.

В България диагностиката се развива, но лечението изостава, по думите на д-р Алексиев.

Лекарят съветва слушателите как да реагират, ако станат свидетели на епилептичен пристъп. В случай на припадък не бива да се бърка в устата на човека – гълтането на езика е мит, заявява д-р Алексиев. При изявени гърчове е добре да внимаваме някой да не се нарани и винаги трябва да се обърнем към спешна помощ.

Д-р Алексиев очертава някои от основните проблеми в лечението на пациентите с епилепсия. Голяма част от регистрираните в ЕС медикаменти не са достъпни в България. Има тенденция за изчезване на дадени лекарства, допълва специалистът.  

"Лечението на епилептичния статус е едно от най-спешните животозастрашаващи състояния и има само част от лекарствата, фигуриращи във всяко ръководство", алармира д-р Алексиев.  

Пациентите са принудени да търсят предписаните лекарства в чужбина, но на много места вече изискват преглед при местен лекар, обяснява гостът.

Д-р Алексиев обръща внимание и на стигмата, която все още съществува в обществото по отношение на епилептиците. Има хора, които крият състоянието си от страх и срам, защото се смята, че диагнозата ги прави непълноценни в работата им.

Специалистът настоява, когато има лекарство, регистрирано в ЕС, то да бъде регистрирано и в България. Ако не може да се въведе подобен механизъм, пациентите следва да бъдат снабдени с документ, който да им гарантира закупуването на лекарството в друга държава. Нужен е достъп до спешните медикаменти, допълва д-р Алексиев и настоява още за работещи за епилепсията клинични пътеки, защото настоящите не вършат работа.