Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Втора книга на Мануел де Педроло на български език

Мануел де Педроло (1918-1990) е познат у нас досега само с един роман "Хроника на второто начало" в превод на Нева Мичева. Благодарение на него той е най-четеният автор на каталонски. Този негов роман-антиутопия се изучава в училищата и се печата в големи тиражи. Сега у нас се появи още една книга на Педроло – с разкази "Последен ход" от този каталонски автор, започнал да публикува романите си през 1957 г. и избрал да пише само на каталонски.

Ето какво пише преводачката Нева Мичева в своя послеслов към разказите: "Мануел де Педроло често e определян като "най-пло­довития", "най-цензурирания", "най-недооценения" и "най-четения" каталонски писател. Най-плодовит – заради обема на запазеното му творчество, около двайсет хиляди страници. Най-недооценен – защото литературните му експерименти и социалната му чувстви­телност изпреварват времето си. Най-цензуриран – задето пише разкрепостено, рационално, с разбиране и съчувствие към расовите, сексуалните и културните различия, с любов към малцинствата и с антипатия към полицейщината. До смъртта на Франко през 1975 г. се налага повечето му ръкописи да "отлежават" между пет и десет години, преди да им се разреши да излязат от печат, и то късно, еднократно и без необходимата разгласа (от 120-те му книги само една е публикувана без намеси – цензурата се простира от елиминиране на "волности" по религиозни, еротични и политически въпроси до пълно осакатяване на текста)."

Разказите в "Последен ход" могат да се нарекат лесно научно-фантастични, както се наричаха през 70-те, когато Педроло ги пише, но това няма да е съвсем точно. Те съдържат много повече – духа на времето, духа да бъдещето, което ни очаква и авторовото умение да създава динамична проза с дълбочина, въображение и чувство за хумор. Комбинацията прави тези разкази много четивни, любопитни, забавни, но в същото време стряскащи, предугаждащи процеси, на които сме свидетели и на такива, които дори да не се сбъднат, дават повод да се замислим за бъдещето на човека.

В интервюто, което Нева Мичева е направила с Аделаис, дъщерята на Мануел де Педроло, публикувано в книгата четем: "Намерението на баща ми в литературата беше да разсъждава над действителността в страната ни. Аз лично го смятам за по-добър поет и драматург, отколкото прозаик. Но той загърби поезията и драмата, за да стигне до възможно най-много хора, и се посвети на романа(…) Изпращаше книгите си по конкурси, защото спечелването им гарантираше, че ще бъдат издадени, а и цензурата не им обръщаше толкова внимание. Или пък сменяше заглавията на отхвърлените си или силно цензурирани ръкописи и ги рециклираше... Интересно е, че макар да го притискаха, го и уважаваха – живеехме в твърде особено общество. В една от съхранените оценъчни карти цензорът е вписал нещо от сорта на: този човек е гений, чудесна книга, не бива да се публикува. Непрестанна битка беше, а това е много уморително(...) Баща ми не беше тъжен. Но не беше и весел. Странна смесица от двете. Имаше много специфично чувство за хумор... Не, тъжен не, по-скоро гневен."

Повече за разказите в "Последен ход" и за Мануел де Педроло чуйте от интервюто с Нева Мичева.

Снимки - издателство "Ерго", Wikipedia
По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Може би така трябва

В редакция "Хумор и сатира" също се дразним от "хвърчащите" по улици, тротоари, градинки и паркове тротинетки, но доброто ни възпитание възпира някои наши пориви. На хората по света обаче явно им е дошло до гуша, защото са подхванали борба с тротинеткохулиганите, която ще наречем "експериментална". Подробности за това и за друго в неделя веднага след..

публикувано на 12.09.25 в 16:48
Константин Кисимов

Светлини от гримьорните: Кисимов, магьосникът

В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..

публикувано на 12.09.25 в 16:35

Радослав Владимиров между киното и музиката

Да си свидетел на пътя на човек, който следва сърцето си, несъмнено е вдъхновяващо. Радослав Владимиров припомня това както с ролята си на Мето в екранизацията на Хайтовия разказ “Сватба” – филм на Магдалена Ралчева с международно признание и с много силно изградена ценността система, така и с всичко, което прави в житейски план, където – за разлика от..

публикувано на 12.09.25 в 16:01

Класиката оживява пред очите на българската публика

Няколко театрални премиери на българските театри ще има през новия сезон тази есен. Младежкият театър "Николай Бинев“ вдига завеси, за да разкрие завладяващия трепет на "Бурните двадесет“, точно както го е направил Ф. Скот Фицджералд в своя роман "Великият Гетсби“. Спектакълът с премиерни дати 16 и 17 септември е под артистичната интерпретация на..

публикувано на 12.09.25 в 15:44
доц. Мария Марикина

Икономистът доц. Мария Марикина: Изпитвам потребност да рисувам

Третата самостоятелна изложба на доц. д-р Мария Марикина "Вълшебната природа“, може да бъде разгледана до 24-ти септември, 2025 г., в Изложбена зала 2, под куполите на Ларгото. Представени са четиридесет актуални пейзажа, които продължават диалога на художничката с природата и светлината. Магични, наситени с емоция и дълбочина, картините ѝ носят..

публикувано на 12.09.25 в 15:40