На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически загинал за свободата на народа си, но фигура с изключителен размах, модерни идеи и държавническо мислене далеч преди държавата ни да се роди отново.
В тези дни по традиция по площади, тържествени зали и класни стаи се рецитират стиховете на големите ни поети, посветени на този "образ безподобен". Как обаче звучат те в устата на съвременните професионални и непрофесионални изпълнители на стихове.
За това разговаряме в предаването "За думите" с преподавателя по сценична реч проф. Любомир Гърбев. Ако в архивните записи с рецитации на старите актьори правят впечатление патосът и съвършеното владеене на ритъма и произношението на българския език, в съвременните интерпретации нерядко долавяме фалшива приповдигнатост и учудващи акценти, издаващи невникване в смисъла.
Стереотипното мислене, изграждано в процеса на 12-годишното обучение в средното училище, не е ли причината много от младите хора да не успяват да вникнат в идеята, подтекста, дори красотата на поезията. Възможно ли е днес, все по-отдалечени от историята, родила стиховете, да очакваме някой да ги изрече на глас правдиво и искрено. И един допълнителен въпрос обсъждаме – не е ли полезно все пак ученето на стихове в ученическа възраст.
Заглавие на прекрасен филм – метафоричен, поучителен, философски. А замисляли ли сме се колко красота има в родолюбието, в професионалната отговорност, в хуманизма? До тези истини се опитахме да достигнем в разговор за интелекта на българските медици, посветили се на живота на нацията. Поколенията се менят, умните се учат на мъдрост от предците..
В предаването "Време за наука" Петко Желязов от платформата "Рацио" представи акцентите и гостите на тазгодишния есенен форум , посветен на популяризацията на науката. Събитието обещава да отведе публиката в дълбините на океана, под ледените покриви на полярните райони и в миниатюрния свят на насекомите – същества, които рядко забелязваме, но без..
Тема на разговора в рубриката "Часът на етиката" с Александър Величков, постдокторант в Института по философия и социология при БАН В ефира на предаването "Време за наука" Александър Величков разгледа една от най-актуалните теми на съвременния свят – дигиталното пристрастяване . Той подчерта, че за да говорим за пристрастяване в общия..
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите..
Неотдавна в "Покана за пътуване" Бойко Антонов разказа за приключенията си като част от международната благотворителна организация "Гмуркане с кауза". Членовете ѝ пътуват по света, ловят риба и подаряват каквото са хванали на местни сиропиталища, домове за стари хора или просто нуждаещи се. За благодарност маорско племе от Нова Зеландия ги приело за..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
От 6 до 16 ноември новото издание на Международния фестивал за дизайн "Мелба" ще събере в София едни от най-влиятелните имена в сферата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
