Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Николай Дунев – от юрист до пазител на картографското наследство

| обновено на 28.02.25 в 11:41 | Интервю
Снимка: БНР

Николай Дунев, възпитаник на Националната гимназия за Древни езици и култури и завършил право в Софийския университет, днес е не само планински водач, но и запален колекционер на исторически и географски карти на България. В рубриката "Разговорът" той споделя своя път, който започва в света на правото, преминава през откриването на страстта към картите и се превръща в дело, което вдъхновява мнозина.

Професионален път и лични открития

Първоначално логичният избор на Николай бе да стане юрист – стъпка, която следва естествено след обучението в класическата гимназия. В продължение на 15 години се развиваше в тази област, но успяваше паралелно да преследва хобито си – събирането на карти. Идеята да създава цифрови карти го вдъхновява още от ранни години, когато за първи път се запознава с възможностите, които този визуален израз на историята може да предложи. Наследството на баща му, икономист с дълбок интерес към картите, също играе ключова роля в оформянето на тази страст.

Преход от право към картография

След време Николай осъзнава, че правото никога не е било неговото призвание. Откривайки потенциала на хобито си, той взема смелото решение да прекъсне юридическата си кариера и да превърне колекционирането на карти в основно занимание. Първоначално интересът му се насочва към българските карти, но с течение на времето той разширява своята колекция, включвайки карти от целия Балкански полуостров – регион, в който историята на България е неразривно свързана с тази на съседните държави.

Картите от XIX век – технологичен и артистичен връх

Най-впечатляващи за Николай са картите от 19-и век, период, в който картографията достига забележителни висоти по отношение на точност и прецизност. Този напредък се дължи както на техническите средства за печат, така и на развитието на методите за изработка на картите. Особено внимание се отделя на българските карти, издадени от Христо Г. Данов – издателство, което оставя траен отпечатък в картографската история на страната. Фаворитът на Николай е карта от 1892 година – първата детайлна и изключително подробна карта, обхващаща България и околните страни.

От традиционното към цифровото

За да се създадат модерни цифрови карти, е необходимо съчетаването на старите хартиени източници с писмените документи и експертната оценка на историци. В този контекст работата на специалистите, които владеят не само историческите данни, но и особеностите на картите, е от съществено значение. Николай подчертава, че за реализирането на висококачествени цифрови карти е необходимо да има цялостно разбиране за историческия контекст и техническите детайли на картографските произведения.

Фондация "Активна историческа карта" – съхранение и предаване на знанието

С цел да се превърне хобито в средство за опазване на културното наследство, Николай Дунев е част от Фондация "Активна историческа карта". Организацията създава не само цифрови, но и хартиени карти, които дават възможност на хората да притежават уникални парчета от миналото – идеални за подарък или като декорация в домовете им.

Слушайте!


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аркади Шарков

Аркади Шарков: Държавата не покрива напълно своя дял в здравното осигуряване

"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..

публикувано на 21.05.25 в 13:42

Четирима души умират от хепатит всеки ден заради ненавременно лечение

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..

публикувано на 21.05.25 в 13:13

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишен юбилей

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..

публикувано на 21.05.25 в 12:46

По-високи доходи в здравеопазването – неотложна необходимост

В ефира на предаването Lege Artis  Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..

публикувано на 21.05.25 в 12:28
Г-жа Мончева с ученици

Българското училище "Иван Станчов" и мирната битка за самосъзнание и принадлежност

За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..

публикувано на 21.05.25 в 10:30