Николай Дунев, възпитаник на Националната гимназия за Древни езици и култури и завършил право в Софийския университет, днес е не само планински водач, но и запален колекционер на исторически и географски карти на България. В рубриката "Разговорът" той споделя своя път, който започва в света на правото, преминава през откриването на страстта към картите и се превръща в дело, което вдъхновява мнозина.
Професионален път и лични открития
Първоначално логичният избор на Николай бе да стане юрист – стъпка, която следва естествено след обучението в класическата гимназия. В продължение на 15 години се развиваше в тази област, но успяваше паралелно да преследва хобито си – събирането на карти. Идеята да създава цифрови карти го вдъхновява още от ранни години, когато за първи път се запознава с възможностите, които този визуален израз на историята може да предложи. Наследството на баща му, икономист с дълбок интерес към картите, също играе ключова роля в оформянето на тази страст.
Преход от право към картография
След време Николай осъзнава, че правото никога не е било неговото призвание. Откривайки потенциала на хобито си, той взема смелото решение да прекъсне юридическата си кариера и да превърне колекционирането на карти в основно занимание. Първоначално интересът му се насочва към българските карти, но с течение на времето той разширява своята колекция, включвайки карти от целия Балкански полуостров – регион, в който историята на България е неразривно свързана с тази на съседните държави.
Картите от XIX век – технологичен и артистичен връх
Най-впечатляващи за Николай са картите от 19-и век, период, в който картографията достига забележителни висоти по отношение на точност и прецизност. Този напредък се дължи както на техническите средства за печат, така и на развитието на методите за изработка на картите. Особено внимание се отделя на българските карти, издадени от Христо Г. Данов – издателство, което оставя траен отпечатък в картографската история на страната. Фаворитът на Николай е карта от 1892 година – първата детайлна и изключително подробна карта, обхващаща България и околните страни.
От традиционното към цифровото
За да се създадат модерни цифрови карти, е необходимо съчетаването на старите хартиени източници с писмените документи и експертната оценка на историци. В този контекст работата на специалистите, които владеят не само историческите данни, но и особеностите на картите, е от съществено значение. Николай подчертава, че за реализирането на висококачествени цифрови карти е необходимо да има цялостно разбиране за историческия контекст и техническите детайли на картографските произведения.
Фондация "Активна историческа карта" – съхранение и предаване на знанието
С цел да се превърне хобито в средство за опазване на културното наследство, Николай Дунев е част от Фондация "Активна историческа карта". Организацията създава не само цифрови, но и хартиени карти, които дават възможност на хората да притежават уникални парчета от миналото – идеални за подарък или като декорация в домовете им.
Слушайте!
Семейството Тони и Надежда Йорданови от Мездра са собственици на млада винарна тип "шато" в близост до града. Любовта към виното е първият импулс на Тони Йорданов да прави вино и дълги години това занимание е само хоби, финансирано от другите дейности на семейството – зеленчукова ферма, хотел в гр. Мездра, създаване и управление на ВЕЦ. Днес..
Неделното евангелско четиво за Петата неделя от Великия пост на пръв поглед няма нищо общо с честваната на този ден светица — преподобна Мария Египетска. Вгледаме ли се обаче по-обстойно ще намерим един общ елемент. И в текста от св. евангелист Марк, и в житието на светицата са разкрити човешките слабости. Заедно с доц. Венцислав Каравълчев,..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg