В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и енергията ни от истинските и дълбоки теми на средното училище, които от десетилетия не се решават.
В рубриката "Всичко за образованието" Георги Няголов, преподавател в Новия български университет и автор на анализи за образованието, обръща внимание на базови звена и нормативи в образователната система, които се нуждаят от основно преразглеждане, синхронизиране и реално реформиране.
"Правителството е приело управленската си програма, в която има част Образование и наука… Тя като цяло представлява един доста положителен списък от намерения в областта на образованието и науката и страшно много прилича и на предишните управленски програми на предишното редовно правителство, дори и на по-предното също, но проблемът, за който ме питате, е защо всъщност не се променя нищо съществено в българското образование.
Причината според мен е, че образованието е доста сложна система и то сложна човешка система и за да можем да проведем смислен обществен дебат по важните въпроси в образованието, ние трябва да подходим системно, да видим всички тези части и елементи как те са свързани, за да можем наистина да говорим по този въпрос.", казва Няголов.
Заявката, че ще се променят учебните програми и учебния план е стъпка в системна посока, но не е достатъчна според анализатора.
Общообразователната подготовка би трябвало да се получава във всички училища еднакво добре и да гарантира не само грамотни участници на пазара на труда, но и здрави хора и пълноценни граждани. Отделно има профилирана подготовка, както примерно в математическите и езиковите гимназии, която има друга логика и развива определени компетентности. Има и професионално образование, където очевидно няма много добър синхрон с пазара на труда и работодателите.
"Общообразователната подготовка е това, което проявява проблеми, според това, което виждаме от редица международни изследвания… миналата година излезе дори доклад на българска институция за първи път - Сметната палата излезе с доклад, който показва на база на данни много подробно как в българското държавно училищно образование липсва качество..."
Какво трябва да се преразгледа и промени в "архитектурата на правилата", регулиращи училищното образование, според Георги Няголов – чуйте цялото интервю в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg