В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и енергията ни от истинските и дълбоки теми на средното училище, които от десетилетия не се решават.
В рубриката "Всичко за образованието" Георги Няголов, преподавател в Новия български университет и автор на анализи за образованието, обръща внимание на базови звена и нормативи в образователната система, които се нуждаят от основно преразглеждане, синхронизиране и реално реформиране.
"Правителството е приело управленската си програма, в която има част Образование и наука… Тя като цяло представлява един доста положителен списък от намерения в областта на образованието и науката и страшно много прилича и на предишните управленски програми на предишното редовно правителство, дори и на по-предното също, но проблемът, за който ме питате, е защо всъщност не се променя нищо съществено в българското образование.
Причината според мен е, че образованието е доста сложна система и то сложна човешка система и за да можем да проведем смислен обществен дебат по важните въпроси в образованието, ние трябва да подходим системно, да видим всички тези части и елементи как те са свързани, за да можем наистина да говорим по този въпрос.", казва Няголов.
Заявката, че ще се променят учебните програми и учебния план е стъпка в системна посока, но не е достатъчна според анализатора.
Общообразователната подготовка би трябвало да се получава във всички училища еднакво добре и да гарантира не само грамотни участници на пазара на труда, но и здрави хора и пълноценни граждани. Отделно има профилирана подготовка, както примерно в математическите и езиковите гимназии, която има друга логика и развива определени компетентности. Има и професионално образование, където очевидно няма много добър синхрон с пазара на труда и работодателите.
"Общообразователната подготовка е това, което проявява проблеми, според това, което виждаме от редица международни изследвания… миналата година излезе дори доклад на българска институция за първи път - Сметната палата излезе с доклад, който показва на база на данни много подробно как в българското държавно училищно образование липсва качество..."
Какво трябва да се преразгледа и промени в "архитектурата на правилата", регулиращи училищното образование, според Георги Няголов – чуйте цялото интервю в звуковия файл.
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
