Ние, българите

"Ние за другите и ние за нас" е темата на предстоящия колегиум по възрожденска литература на Института за литература към БАН. Той е в памет на доц. Недка Капралова, дългогодишен изследовател на възрожденските процеси и обществената роля на жената през този период. 

Проф. Румяна Дамянова и гл. ас. Андриана Спасова представят в "Какво се случва" основните гледни точки към темата и постепенното създаване на идеологията за българското през Възраждането.

"Раждането на понятието "Ние" тръгва още от хубавата статия на Марин Дринов за Паисий, в която той казва, че Паисий обединява вече "разглобените българи". Това е сложно понятие, защото личностната идентификация е много трудна тогава. Има и "ние" и "вие" и "те". – казва проф. Дамянова – Петко Славейков казва "Гърците ще ги съсипе салтаната, а българите – ината". Интересно е как сами са се възприемали възрожденците."

"Възрожденците-идеолози са имали необходимост да говорят на масовата общност по подобен начин не толкова, защото са имали ненавист към другия, а за да има връщане към себе си и да се обедини колективното" – добавя Андриана Спасова – "Раковски използва дори митологично говорене, за да приповдигне националното самочувствие. Във всичките му текстове неговата концепция е да подсили националното самосъзнание. Призовава българите да изучават светската история, говори за модернизиране на образованието, за културната адаптация. Освен, че държи на миналото, той е и модерен"

"Раковски не е само идеолог, той е практикът на Възраждането. Поставя много начала и е един от най-смелите българи – добавя проф. Дамянова – има онази уникална енергия да се бори"

Според нея обществото през Възраждането само осъзнава, че жената не е само домакиня и майка "Още през 1824 година Петър Берон споменава в предговора на "Рибния буквар" нуждата от девическо образование и след няколко години го спонсорира. Започва създаването на женските дружества"

Чуйте още от разговора с проф. Румяна Дамянова и гл. ас. Андриана Спасова в "Какво се случва".